— Не нося оръжие.
— Това е добре. — Флинт Мърто, който се беше промъкнал по периферията на парка, като гледаше колата на жената да е между него и беглеца, изпита облекчение. Той беше постоял няколко минути в мрака и ги бе подслушвал, докато си говорят. В лявата си ръка държеше фенерчето, а в дясната автоматичен .45-калибров пистолет, насочен в Ламбърт. — Сложи ръце зад главата си и сплети пръсти.
Всичко приключи, помисли си Дан. Можеше да побегне, но нямаше да стигне много далеч. Къде бяха другите полицаи? Нямаше как да е само един. Подчини се на нареждането.
Сюзан присвиваше очи срещу светлината. Тя беше разговаряла с полицаите, които бяха сложени на пост пред къщата ѝ, и с онзи, който я беше последвал до „Холидей Ин“; не беше чувала гласа на този мъж.
— Не го наранявайте — каза Сюзан. — Било е самозащита, той не е хладнокръвен убиец.
Флинт не ѝ обърна внимание.
— Тръгни към мен, Ламбърт. Бавно.
Дан се замисли. Нещо не беше наред, усещаше го в тишината. Къде беше подкреплението? Къде бяха полицейските коли, светещите буркани и пращящите радиостанции? Вече трябваше да са дошли, ако въобще бяха тук.
— Хайде, мърдай — нареди Флинт. — Госпожо, отдръпнете се настрани.
Госпожо, учуди се Сюзан. Другите полицаи се обръщаха към нея с Госпожо Ламбърт.
— Кой сте вие?
— Флинт Мърто. Приятно ми е да се запознаем. Хайде, Ламбърт.
— Почакай, Дан. — Сюзан застана пред него, за да поеме цялата светлина върху себе си. — Покажете ми значката си.
Флинт стисна зъби. Търпението му беше на привършване още от ужасното пътуване с Пелвис Айсли и Мама. Нямаше настроение за усложнения. На него въобще не му пукаше за имената на всички герои, които Елвис Пресли беше изиграл в отвратителните си филми. Опитите му да накара Айсли да спре да говори за Пресли бяха безполезни също колкото забележките му към псето да спре да се чеше, все едно имаше бълхи. Флинт беше изморен, лилаво-синият му костюм бе подгизнал от потта му, а Клинт се чувстваше неприятно от жегата и постоянно шаваше, но сега нямаше как да си вземе студен душ и да изпие чаша лимонов сок.
— Искам да видя значката ви — повтори Сюзан.
Колебанието на мъжа потвърждаваше съмненията ѝ. Този тип се представи като Флинт Мърто, а не като полицай Мърто.
— Слушайте, не планирам да създавам дълготрайни взаимоотношения с вас, хора, така че да сложим край на празните приказки. — Флинт беше направил крачка настрани, за да може фенерчето му да свети отново в лицето на Ламбърт. Сюзан също се премести, за да защити бившия си съпруг. — Госпожо, казах ви да се дръпнете настрани.
— Имате ли значка, или нямате?
Флинт бързо губеше търпение. Искаше Ламбърт да отиде при него, защото не му се рискуваше да мине покрай жената; ако тя посегнеше към фенерчето или пистолета му, нещата можеха да загрубеят. Сега съжали, че не се беше прокраднал от другата страна и не бе приближил Ламбърт гърбом — така тази мацка нямаше да е между тях. Айсли беше виновен, заради него не бе съсредоточен. Във вътрешния джоб на сакото си носеше малък флакон с лютив спрей, който можеше да му влезе в употреба в тази ситуация.
— Госпожо — отвърна Флинт, — онзи мъж там струва петнайсет хиляди долара за мен. Идвам от Шривпорт, за да го намеря и прекарах доста тежка нощ. Уверявам ви, че не желаете да се замесвате в тази работа.
— Той не е полицай — каза Дан на Сюзан. — Той е ловец на глави. За банката ли работиш?
— На свободна практика съм. Дръж пръстите си сплетени. Да не усложняваме повече ситуацията.
— Имаш ли нещо против да те попитам как ме намери?
— Ще разполагаме с достатъчно време за приказки, докато пътуваме. А сега тръгни много бавно и внимателно към мен. — В интерес на истината Флинт просто извади късмет. След като мина по „Джаксън авеню“ и забеляза двата наблюдателни екипа — по един от двете страни на улицата — той паркира през две улици и се скри зад живия плет в нечий двор, за да наблюдава къщата. Жената излезе от гаража, следвана от друг полицай в кола без отличителни знаци. Флинт реши да ги проследи от разстояние. Пред „Холидей Ин“ беше на ръба да се откаже, когато наблюдаващият я полицай си замина, очевидно повикан по радиостанцията, но после жената излезе отново и той надуши възможността.
— Не го прави — каза Сюзан, преди Дан да помръдне. — Ако този тук не работи за щата Луизиана, няма никакво право да те залови.