— Имам пистолет! — Флинт приличаше на човек, от чиито ноздри всеки момент ще излезе пара. — Разбирате ли ме?
— Доколкото знам, пистолетът не е значка. Няма да застреляш невъоръжен човек.
— Мамо? — провикна се Чад от колата. — Нуждаеш ли се от помощ?
— Не! Просто си стой на мястото! — Сюзан отново насочи вниманието си към ловеца на глави. Направи две крачки към него.
— Сюзан! — предупреди я Дан. — По-добре да стоиш…
— Млъкни. Нека ти помогна, за бога. — Тя направи още една крачка към Флинт. — Ти си лешояд, нали? Нахвърляш се на всяко месо, което можеш да докопаш.
— Госпожо, карате ме да забравя обноските си.
— Готов ли си да застреляш жена? Двамата с Дан може да ви сложат в една килия. — Сюзан направи още две крачки и принуди Флинт да отстъпи една назад. — Дан? — каза спокойно Сюзан. — Той няма да те отведе. Качвай се в колата и тръгвай.
— Не! Не, по дяволите! — изкрещя Флинт. — Ламбърт, да не си мръднал! Няма да те убия, но определено ще ти причиня болка!
— Той само плямпа, Дан. — Сюзан вече беше решила какво да прави и заемаше позиция, за да го направи. Приближи се с още една крачка към ловеца на глави. — Давай, качвай се в колата и тръгвай.
— Не, да не си посмял! — разкрещя се Флинт. Време беше да събори Ламбърт на земята. Прибра автоматичния пистолет в колана си и извади малкия флакон с лютив спрей от вътрешния джоб на сакото си. Махна му капачката с палеца си и сложи показалеца си на пръскалото му. Концентрираният спрей имаше обхват на действие от четири метра и половина и Флинт осъзна, че ще му се наложи да избута жената настрани, за да може да напръска добре Ламбърт. Толкова се разгневи, че едва не пръсна в нейните очи, но никога досега не беше правил подобно нещо на жена и нямаше намерение да започва сега. Тръгна към нея и се изненада, когато тя не помръдна. — Да те вземат мътните! — излая Флинт и заби лакът в рамото ѝ, за да я отстрани от огневата линия.
В следващия миг жената се размърда.
Движеше се много, много бързо.
Сюзан стисна с кокалестата си ръка дясната китка на Флинт, заби собственото си рамо в тялото му и се извъртя, като в същото време му нанесе удар с лакът в брадичката. Главата му се замая. Острите върхове на обувките му се отлепиха от асфалта. Стиснатата му китка беше усукана и болката се разнесе по цялата му ръка. Докато беше във въздуха, изтърва фенерчето и флакона с лютив спрей. Една дума експлодира като фойерверки в съзнанието му: тъпак. В следващия миг се стовари бързо и тежко на земята по гръб и от удара въздухът напусна дробовете му, а пред очите му се появиха звездички и комети. Сюзан отстъпи от падналия мъж и вдигна фенерчето му.
— Браво на теб, мамо! — провикна се Чад, който се беше облегнал на прозореца на тойотата.
— Мамка му — беше единственото, което Дан съумя да каже. Всичко се случи толкова бързо, че ръцете му още бяха сплетени зад главата му. — Как успя да…
— Таекуондо — отвърна Сюзан. Дори не се беше задъхала. — Имам кафяв колан.
Сега Дан разбра защо бившата му съпруга не се страхуваше да се срещне с него. Той свали ръце, отиде до нея и погледна бледото и изпълнено с болка лице на ловеца на глави, осветено от лъча на фенерчето. На потното му чело висеше един бял кичур под формата на запетайка. Мъжът се беше свил на една страна и стискаше дясната си китка.
Дан забеляза автоматичния му пистолет и го взе от колана му.
— Хубаво е, че имаш кафяв колан, но постъпи много глупаво. Можеше да бъдеш убита. — Той махна пълнителя и го захвърли на една страна, а оръжието на друга.
— Този имаше нещо в другата си ръка. — Сюзан насочи фенерчето натам. — Не разбрах какво е, но го чух да пада. — Отново насочиха светлината към Мърто. — Не знам откъде се появи. Смятах, че никой не ме следи… — Тя млъкна за миг. Когато проговори отново, гласът ѝ бе напрегнат: — Дан, какво е това?
Ветеранът погледна. Предната част на ризата на ловеца на глави мърдаше, сякаш сърцето му имаше намерение да изскочи от гърдите му. Дан се вторачи като хипнотизиран в тази невероятна гледка и след малко се наведе да докосне мъжа.
— Господин Мърто! Господин Мърто, добре ли сте?
Дан се изправи. Някъде в мрака имаше още един мъж. Двамата със Сюзан имаха странното чувство, че познават този дълбок и лаещ резонанс в гласа, но не можеха да се сетят откъде. Кучето отново се разлая. Падналият на асфалта Флинт издаде някаква смесица от стон и ругатни.
Сюзан изгаси фенерчето.
— По-добре тръгвай. Тук взе да става пренаселено.