Дан побягна към комбито и Сюзан го последва. Никой от двамата не видя тънката и бяла трета ръка, която се появи от ризата на Флинт Мърто и се разлюля гневно във въздуха. Дан седна зад волана, запали двигателя и включи фаровете. Сюзан се пресегна и го хвана за рамото.
— Успех — каза през рева на двигателя тя.
— Благодаря ти за всичко.
— Някога те обичах — призна Сюзан.
— Знам. — Той сложи ръка на нейната и я стисна. — Грижи се за Чад.
— Ще го направя. А ти се грижи за себе си.
— Доскоро — каза Дан, тръгна на заден ход и мина покрай Флинт. Ловецът на глави се изправи на колене. Кръстът и дясната китка много го боляха. Ръката на Клинт се мяташе насам-натам, стисната в юмрук. Като в мъгла Флинт видя как беглецът, който струваше петнайсет хиляди долара, прави маневра с комбито си и потегля през паркинга. Опита се да изкрещи, но вместо това съумя единствено да извика дрезгаво:
— Айсли! Той идва към теб!
В следващия миг на Дан му се наложи да настъпи спирачките. Изплаши се, че може би губи разсъдъка си, защото точно пред комбито стоеше Елвис Пресли, с голям корем и прическа „Помпадур“, пред очукан черен кадилак, който беше блокирал пътя. Този невероятен имитатор на Краля държеше малък булдог, който не спираше да шава.
— Къде е господин Мърто? — попита Елвис с дрезгавия си и провлачен мемфиски акцент. — Какво му направихте?
Дан вече можеше да се похвали, че е виждал всичко. Настъпи отново педала на газта, качи комбито на бордюра и продължи по тревата. Задните гуми поднесоха и хвърлиха няколко буци пръст след себе си. Елвис се махна от пътя му и продължи да вика господин Мърто.
Флинт беше станал на крака и куцукаше към кадилака. Лявата му обувка срита нещо, което издрънча и се претърколи — флакона с лютив спрей.
— Спри го, Айсли! — развика се ловецът на глави, докато се навеждаше да вземе флакона. Натъртените мускули на гърба го боляха. — Не му позволявай да… ахххххх, мамка му! — Той изгледа с безпомощна ярост как комбито заобиколи кадито, слезе от бордюра и продължи по пътя, като нещо под автомобила издрънча силно като изтървано метално корито. Беглецът ускори и на входа на парка зави надясно с писък на гуми върху асфалта.
— Господин Мърто! — изрева от облекчение Пелвис, когато стигна до него. — Благодаря на бога! Помислих си, че този убиец ви е…
— Млъквай и се качвай в колата! — изкрещя Флинт. — Размърдай си дебелия задник! — Ловецът на глави седна зад волана, запали двигателя и настъпи до долу педала на газта.
Пелвис едва успя да напъха огромното си туловище и Мама на предната седалка. Флинт завъртя кадилака на паркинга толкова рязко, че го заболя вратът, а единственият светещ фар освети жената, която стоеше до нейната кола. За миг успя да види, че синът ѝ беше протегнал ръце към нея и тя ги бе хванала. След това Флинт, чието лице беше същинско олицетворение на изгарящата ярост, излезе от парк „Базил“ и погна беглеца.
— Бях сигурен, че ви е убил! — провикна се Пелвис, като надвика горещия вятър, завихрящ се в колата. Прическата му помпадур не помръдваше. Мама се беше изплъзнала от ръцете му и бягаше като луда между задната, предната и отново задната седалка. Пискливият ѝ лай беше като горещи пирони в черепа на Флинт. Ръката на Клинт продължаваше да се мята, гневна като настъпена кобра.
Пелвис се развика:
— Видяхте ли как този тип се опита да ме прегази? Ако бях малко по-бавен, сега щях да съм заприличал на голяма вафла! Успях да го подлъжа и когато той зави на едната страна, аз отскочих на другата. Видяхте, нали? Когато този тип се опита да ме прегази…
Флинт притисна десния си юмрук в устните на имитатора. Мама захапа ръкава му с влажни и ококорени очи и заръмжа гърлено.
— Кълна се в Бог — каза Флинт, — че ако не си затвориш плювалника, ще те изхвърля още тук!
— Затворен е. — Пелвис хвана Мама и я придърпа към себе си. Тя неохотно пусна ръкава на Флинт. Ловецът на глави отново хвана волана с две ръце. Стрелката на скоростомера минаваше деветдесет и пет. Забеляза габаритните светлини на комбито на около четиристотин метра пред него.
— Ако искате да млъкна — каза Пелвис с чувство на наранено достойнство, — просто трябва да ме помолите учтиво. Не е нужно да ми скачате на врата, защото съм ви споделил как съм погледнал Смъртта право в очите и…
— Айсли. — Очите на Флинт се напълниха със сълзи от раздразнение и това го изненада; не помнеше кога за последно беше пускал сълза. Нервите му направо крещяха и имаше чувството, че е на косъм от лудницата. Стрелката на скоростомера мина сто и пет километра в час. Старата рама на кадилака започна да тресе. Въпреки това настигаха комбито и само след няколко секунди щяха да стигнат до задната му броня.