Полицаят, който отиде до прозореца на Флинт, беше с наскоро подстригана къса коса и челюст, която като че ли можеше да сече дърво. Той насочи фенерчето си в очите на ловеца на глави.
— За малко да ни счупите вратовете, забелязахте ли? Вижте какво направихте с фуражката ми. — Полицаят показа смачканото и безформено нещо.
— Ужасно съжалявам, сър. — Гласът на Флинт беше истински шедьовър от добре заучено разкаяние. — Не съм оттук и се изгубих. Предполагам, че се паникьосах, защото не успях да намеря правилния път.
— Аха. Карахте с поне деветдесет и пет. Онзи знак ето там показва ограничение от двайсет и пет километра в час. Това е жилищен квартал.
— Не видях знака.
— Е, видели сте къщите, нали? Видяхте и нашата кола пред вас. На мен ми се струва, че сте пиян, луд или изключително глупав. — Полицаят премести лъча на фенерчето върху Пелвис. — Божичко, Уолт! Ела да видиш какво си имаме тук!
— Как сте, момчета? — попита имитаторът и се ухили. Мама започна тихичко и заплашително да ръмжи в ръцете му.
— Обзалагам се, че ще имаме какво да разказваме — каза полицаят с фенерчето. — Покажете си шофьорската книжка. И вашите документи, господин Пресли, сър.
Флинт извади книжката от портфейла си от кожа на змиорка, като в същото време държеше Клинт, за да не мърда. Китката му още го болеше изключително много. Айсли извади опърпан портфейл с лика на Елвис на него, изрисуван с индийски мъниста.
— Така и не повярвах, че е мъртъв, а ти, Ранди? — попита Уолт с нескрито удоволствие. Той беше по-висок от партньора си и не толкова едър. — Знаех, че са сложили восъчно тяло в онзи ковчег!
— Може да ни поканят в предаването на Джералдо Ривера — каза Ранди. — Това е по-добро, отколкото да видиш зелени човечета от Марс, нали? Провери ги. — Уолт отиде до задницата на колата да запише номера ѝ и се върна в патрулката. Ранди провери документите им на светлината на фенерчето. — Флинт Мърто. От Монро, а? Какво търсите тук по средата на нощта?
— Ах… ами аз… — Ловецът на глави се опита да измисли нещо, каквото и да е, но главата му беше празна. — Аз… искам да кажа…
— Господин полицай? — заговори Пелвис и Флинт изтръпна. — Опитваме се да намерим „Холидей Ин“. Предполагам, че сме сбъркали отбивката.
Лъчът на фенерчето се премести върху лицето на имитатора.
— „Холидей Ин“ е по път за магистралата. Знакът е осветен, трудно е да се пропусне.
— Предполагам обаче, че ние не сме го видели.
Ранди разглежда известно време личната карта на Пелвис. Клинт помръдна под ризата на Флинт и Флинт усети как мишниците му плувват в пот.
— Пелвис Айсли — каза полицаят. — Това едва ли е истинското ви име.
— Не, сър, но е законното ми име.
— Какво е истинското ви?
— Ах… ами, сър, моето име е написаното на личната…
— Пелвис не е име, а кост9. Как са ви кръстили майка ви и баща ви? Или вие сте се излюпили?
На Флинт не му харесваше гадният тон на полицая.
— Не мисля, че има смисъл да сте…
— Млъкнете. Ще ви обърна внимание и на вас, не се тревожете. Попитах ви какво е истинското ви име, сър.
— Сесил — отвърна му тихичко имитаторът. — Сесил Айсли.
— Сесил. — Ранди изрече провлачено името и от неговата уста прозвуча като нещо, изпълзяло изпод паднал в блато дънер. — През цялото време ли се обличате така, Сесил?
— Да, сър — отговори с цялата си честност Пелвис. Мама продължаваше да ръмжи тихичко в скута му.
— Е, вие сте най-странната гледка, която някога съм виждал. Имате ли нещо против да ми кажете защо сте облечен в такъв костюм?
— Слушайте, господин полицай — намеси се Флинт, защото се притесняваше, че спътникът му ще започне да бръщолеви, че е ловец на глави или че Ламбърт е някъде наблизо, — аз карах колата, а не той.
— Господин Мърто? — Ранди се приближи до него и на Флинт му се стори, че е виждал полицая и преди, вероятно тогава тънките му устни са били изкривени в зловеща усмивка, а ярките светлини са хвърляли странни сенки в хлътналите му очи. — Ако искам да говорите, ще ви задам въпрос. Ясно?
Лицето на служителя на реда беше като на хиляди други, които идваха да гледат цинично и да се смеят на представлението на изродите, да опипват приятелките си пред сцената и да плюят тютюн по излъсканите обувки на Флинт. Ловецът на глави изпита огромно отвращение, което заседна в гърлото му. Клинт се размърда под ризата му, но за щастие, го беше притиснал здраво и полицаят не забеляза нищо.