— Няма нужда да сте груб — каза Флинт на Ранди.
Служителят на реда се засмя, което навярно беше най-лошото нещо, което можеше да направи. Смехът му бе безрадостен и груб и на Флинт му се прииска да му разбие зъбите.
— Ако искате да ме видите да се държа грубо, продължавайте да ме дразните. Налетяхте на задницата на колата ми и едва не се блъснахте в нея, така че нямам намерение да ви цункам за добре свършената работа. Намирате се много, много близо до удоволствието да прекарате нощта в ареста, така че по-добре си кротувайте и си дръжте устата затворена.
Флинт се намръщи на полицая, който го изгледа лошо.
— Колата е чиста — каза Уолт, когато се върна при колегата си.
— Сесил тъкмо щеше да ми казва какво е станало — обясни Ранди. — Нека го изслушаме.
— Ами, сър… — Пелвис си прочисти гърлото. Флинт зачака с наведена глава. — Тръгнали сме за Нови Орлеан. Отиваме на среща на имитаторите на Елвис в хотел „Хайат“.
— Вече мога да се пенсионирам. Не само видях, но и чух всичко — каза Ранди, а Уолт се засмя.
— Да, сър. — Пелвис показа глупавата си усмивка като някакъв медал. — Срещата е утре.
— Щом е така, тогава защо търсите „Холидей Ин“?
— Ами… разбирате ли, трябва да се срещнем с още няколко момчета, които също отиват на събитието. Всички ще пътуваме заедно. Предполагам, че просто сме пропуснали знака и след това се изгубихме. Знаете как е, когато си на непознато място, нямаш представа къде се намираш, а вече е късно и тъмно. Не можахме да намерим телефон и ще бъда честен с вас — започнахме доста да се плашим, защото в днешно време човек трябва да внимава къде ходи заради всички онези убийци, които дават по новините всеки път, в който включиш…
— Добре, добре. — Ранди зяпна като човек, който се опитва да си поеме въздух. Той насочи фенерчето отново в очите на Флинт. — И вие ли сте имитатор на Елвис?
— Не, сър, той е моят мениджър — отвърна Пелвис. — Двамата ходим навсякъде заедно.
Флинт се притесни. Ръката на Клинт се размърда и едва не му се изплъзна.
— Уолт? Имаш ли някаква идея какво да правим с тези двамата? Да ги приберем ли?
— Според мен точно това трябва да направим.
— Аха. — Фенерчето още беше насочено в лицето на Флинт. — Изгубването не е извинение да карате с превишена скорост в жилищен квартал. Можехте да убиете някого.
— Например нас — каза Уолт.
— Да. Затова трябва да прекарате нощта в ареста, за да имате време да обмислите добре постъпката си.
Чудесно, помисли си горчиво Флинт. Преди да го пъхнат в килията, щяха да го претърсят и да попаднат на голяма изненада.
— Обаче — продължи Ранди, — ако някой в участъка разбере, че едва не сме били отнесени от Елвис Пресли, ще станем обект на подигравки за бог знае колко дълго време. Затова, господин Мениджър, трябва да сте много радостен, че този човек е с вас, защото не ми харесва физиономията ви и ако се ръководех от предубежденията си, веднага щях да ви тикна в килия. Ето. — Полицаят му подаде документите.
За момент Флинт беше прекалено замаян, за да ги вземе.
— Господин Мърто, сър? — прикани го Пелвис. — Мисля, че ни пускат.
— Със сериозно предупреждение — добави сърдито Ранди. — Карайте според ограниченията. Следващия път може да отидете на гробище, а не на събиране.
Флинт се съвзе и взе документите.
— Благодаря ви — насили се да каже той. — Няма да се повтори.
— Със сигурност няма. Последвайте ни. Ще ви заведем до „Холидей Ин“. Но искам Сесил да кара.
— Сър?
— Искам Сесил на вашето място — каза Ранди. — Нямам ви доверие да сте зад нашия автомобил. Хайде, слизайте и го оставете да се качи зад волана.
— Но… това е… моята кола — изломоти Флинт.
— Той има валидна шофьорска книжка. А „Холидей Ин“ не е много далеч. Хайде, правете каквото ви казвам.
— Не… вижте… не позволявам на никого да кара…
Пелвис сложи ръка на рамото на Флинт и той се стресна, сякаш беше ударен от електрически ток.
— Господин Мърто? Не се тревожете, ще бъда много внимателен.
— Хайде — прикани го Ранди. — Имаме си и друга работа.
Пелвис остави Мама на задната седалка и заобиколи автомобила, за да отиде до шофьорското място. Флинт вложи свръхестествено усилие, за да слезе, и като продължаваше да държи ръката на Клинт притисната здраво към гърдите си, седна на пасажерската седалка. Само след миг вече следваха патрулката по лабиринта от улици.