Имитаторът се усмихна и каза:
— Никога преди не съм карал „Кадилак“. Знаете, че Елвис е обичал тази марка. Качвал се е на кадилаци при всяка отворила му се възможност. Веднъж видял някакви хора да гледат някакъв кадилак в един шоурум, извадил пачка пари и веднага им го купил. Да, сър. — Пелвис закима енергично. — Мисля, че ще ми хареса да карам кадилаци.
— Така ли? — Флинт беше плувнал в студена пот и не можеше да отлепи поглед от тлъстите ръце на Айсли, които стискаха волана. — В такъв случай се наслади, защото десет секунди след като тези полицаи селяндури ни оставят, ще станеш от мястото ми и никога повече няма да седнеш на него! Да нямаш циментова тухла вместо мозък? Казах ти да си държиш устата затворена и да ме оставиш да говоря! Сега пак трябва да се връщаме при проклетия „Холидей Ин“! Ламбърт ще ни се измъкне! Щях да се оправя с тях, ако не се беше разприказвал! Господи! Всички тези глупости за събиране на имитатори на Елвис в Нови Орлеан! Късметлии сме, че не се обадиха на хората с усмирителни ризи да ни приберат!
— О, миналата година ходих на това събиране — отвърна Пелвис. — В хотел „Хайат“, точно както им казах. Дойдоха около двеста имитатора на Елвис и много се забавлявахме.
— Това е някакъв кошмар. — Флинт докосна челото си, за да провери дали има температура. Реалността май се оплиташе с лудостта. — В момента съм си у дома и всичко това е заради лютите чушки в пицата ми.
Пелвис се изсмя хрипливо.
— Хубаво е, че чувството ви за хумор не ви е напуснало, въпреки че изгубихме Ламбърт и всички останали неприятности.
— Не сме го изгубили. Все още.
— Но… той избяга. Как ще го намерим отново?
— Работиш с професионалист, Айсли! — подчерта Флинт. — Първото нещо, на което се научаваш в тази работа, е да си държиш очите и ушите отворени. Бях достатъчно близо и успях да чуя разговора между Ламбърт и бившата му съпруга. Тя му каза за някаква хижа в риболовно селище южно от Хума. Името му било Вермилиън. Обясни му къде точно се намира. Посъветва го да счупи едно от прозорчетата на вратата. В килера имало храна. Навярно е тръгнал натам.
— Уха! — изригна Пелвис. — Господин Смоутс ми каза, че ще бъдете изключително добър партньор!
— Избий си тази глупост с партньорството от главата! — сопна му се Флинт. — Не сме партньори! С теб сме заедно само докато преследваме този беглец и толкова! Вече много се издъни, когато ти казах да накараш псето да мълчи в парка! Проклетият лай едва не ме извади от равновесие! Изнерви ме толкова много, че позволих на Ламбърт да се измъкне!
— Щях да ви питам за това — отвърна Пелвис. — Какво се случи там?
— Онази проклета жена… — Флинт млъкна. Не, помисли си той, да те тръшне на земята някаква жена не беше едно от нещата, които искаше Смоутс да научава. — Тя ме разсея. След това Ламбърт ме нападна, преди да успея да използвам лютивия спрей. Той е ветеран от Виетнам и ме хвърли на земята с някакво джудо.
— Извадили сте късмет, че не ви е взел пистолета и не ви е застрелял. Все пак е луд убиец.
— Аха. — Флинт кимна. — Късметлия съм.
Това го накара да си зададе въпроса защо Ламбърт не беше използвал пистолета срещу него, докато лежеше безпомощно на земята. Може би, защото не искаше да извършва убийство пред очите на бившата си съпруга и сина си. Каквато и да беше причината, ловецът на глави определено смяташе, че е извадил голям късмет.
Пред „Холидей Ин“ — същият мотел, на паркинга на който седяха и наблюдаваха стаята на Сюзан Ламбърт — двамата александрийски полицаи им отправиха предупреждение да си оправят счупения фар. Веднага след като си заминаха, Флинт седна зад волана на кадилака и изгони Пелвис и Мама на задната седалка. След пет минути вече се беше върнал на междущатска магистрала 49 и отново пътуваше на юг. Не караше с повече от сто и пет километра в час. Нямаше смисъл да си търси белята от магистралните патрули, а и ако Ламбърт пътуваше за риболовното селище, щеше да е там, когато Флинт намереше мястото, стига щатската полиция да не го хване междувременно. Ами ако беглецът не се бе отправил натам? Това беше риск, който ловецът на глави трябваше да поеме, точно както рискува, когато проследи бившата съпруга на издирвания.
Пътят отпред беше тъмен. Хума се намираше в блатистия район на Луизиана, в територията на каджуните. Флинт не беше чувал за селище на име Вермилиън, но щеше да го намери. Не би отишъл на онова място, ако си нямаше дяволски добра причина. Хората, които живееха в тресавищата, бяха от друга порода и най-добре беше човек да страни от тях. Поне — за огромно щастие — Айсли мълчеше и той можеше да си подреди мислите.