Дан си избра едно сепаре до прозореца, за да има видимост към целия паркинг. На три сепарета през него седяха млад мъж и жена. Гърбът на жената беше към Дан, а къдравата ѝ, дълга до раменете коса беше с цвят на пшеница. Младият мъж, който приличаше на двайсет и седем — двайсет и осем годишен, беше вързал тъмнокестенявата си коса на конска опашка и имаше бледо лице с издадена челюст и хлътнали абаносови очи, които изгледаха лошо Дан над рамото на събеседницата му. Дан му кимна, а онзи примига намусено и се извърна.
Сервитьорката му донесе меню. На табелката на униформата ѝ пишеше „Дона Лий“.
— Само чаша кафе — поръча Дан. — Направете го много силно.
— Мога да го накарам да скочи от чашата и да затанцува, драги — обеща жената и мина като фурия през летящите врати към кухнята.
Дан си свали бейзболната шапка и прокара ръка през челото си, за да избърше събралата се пот. Вентилаторите на тавана работеха и обливаха приятно кожата му с хладен въздух. Той се отпусна на сепарето и затвори очи. Бързо ги отвори, защото смъртта на Емъри Бланчард продължаваше да изниква в обладаното му съзнание. Дан разтри удареното си рамо и след това масажира врата си. На два пъти му се размина на косъм тази вечер, но не знаеше дали ако се появи полицейска кола, щеше да има сили, за да стане от мястото си.
— Знаеш ли какво си мисля аз? Мисля си, че всичко това са пълни глупости! — Гласът принадлежеше на младия мъж в сепарето. Той говореше на жената, а тонът му беше отровен. — Доколкото помня, ми каза, че ще изкарам някакви пари от тази работа!
— Обещах да ти платя. — Тя говореше тихо и внимателно. — Успокой се, става ли?
— Не, не става! Не знам защо, по дяволите, ти казах, че ще го направя! Излъга ме!
— Не съм. Не се тревожи, ще си получиш парите.
Младият мъж като че ли имаше намерение да отговори нещо на жената, но пронизващият му поглед неочаквано се премести върху Дан.
— Ей! Какво зяпаш?
— Просто си чакам кафето.
— Гледай някъде другаде, докато го правиш!
— Няма проблем. — Дан погледна настрани, но не и преди да забележи, че младият мъж носеше черна тениска с жълти черепи и надпис „Ханой Джейнс“11. Жената го накара да се поуспокои, но той продължаваше да дрънка за парите и да поглежда към Дан. Беше разгневен заради нещо и бе готов да се сбие.
Сервитьорката донесе кафето. Тази жена беше права — напитката наистина си я биваше.
— Дръжте каната топла, става ли? — попита Дан и отпи от високооктановото кафе.
— Няма проблем — отвърна Дона Лий и отиде зад касата, за да вземе парите на мъжа със сивата коса. — Ще се видим на следващия ти курс — каза му тя. Мъжът стана и тръгна към големия камион с ремарке до бензиноколонките.
— Направи ме на глупак! — започна отново младият мъж. — Бих целия този път заради някаква шибана фантасмагория!
— Стига, Джоуи. Успокой се, моля те!
— Да не искаш да подскачам от радост? Шофирах толкова много километри, а ти ми дрънкаш всички тези глупости и искаш да се успокоя? — Онзи говореше все по-силно и по-грубо. Изведнъж се пресегна над масата и сграбчи китката на събеседницата си. — Помисли си, че съм някакъв шибан глупак, нали?
— По-спокойно, приятел! — провикна се Дона Лий иззад бара.
— Не говоря на теб! — сопна ѝ се Джоуи. — Дръж си устата затворена!
— Ей, я ме чуй! — Набитата сервитьорка тръгна към сепарето им с почервенели бузи. — Двамата с нахаканата ти конска опашка можете да си ходите, няма да ревна!
— Всичко е наред — каза младата жена и Дан я видя в профил — имаше чип нос — когато се обърна към Дона Лий. — Просто си говорим.
— На мен ми се струва, че ти говори малко грубо, а?
— Дай ми проклетата сметка, става ли? — попита Джоуи.
— С удоволствие. — Сервитьорката извади тефтерче и молив от джоба на престилката си и им изготви сметката. — Имаш ли нужда от помощ, скъпа?
— Не. — Младата жена освободи китката си и я разтри. — Въпреки това ви благодаря.
Дан случайно срещна погледа на Джоуи за стотна от секундата и младият мъж се ядоса.
— По дяволите! — Той стана от сепарето. Каубойските му ботуши затракаха по пода.
— Джоуи, недей! — провикна се младата жена, но спътникът ѝ вече се наместваше на мястото срещу Дан.
Ветеранът изпи остатъка от кафето си, без да му обръща никакво внимание. Вътрешно се приготвяше за свада.
11
Името идва от „Ханой Джейн“ — прякор, който актрисата Джейн Фонда си спечелва по време на посещението си в Ханой през 1972 г., след като се снима седнала на виетнамско противовъздушно оръжие. Снимката разгневява много американци и я слага в черния списък на актрисите в Холивуд.