— Горе-долу — отвърна Дан.
— Накъде?
Дона Лий остави каната на масата, което беше сигурен знак, че иска да остане да поговорят.
— На юг — реши да ѝ отговори.
— Лоша работа, нали?
— Кое?
— Това момиче. Сещате се, лицето ѝ. Не бях виждала толкова лош родилен белег. Не ми се мисли какво може да причини такова нещо на човек.
Дан кимна и отпи от новата си доза кафе.
— Слушайте — продължи Дона Лий, — простете нахалството ми, но не ми изглеждате много добре. Сигурен ли сте, че можете да шофирате?
— Добре съм. — Често казано, се чувстваше като изстискан парцал.
— Какво ще кажете да ви донеса парче ягодов пай? Заведението черпи?
Тъкмо щеше да каже, че това му звучи чудесно, когато погледът на Дона Лий изведнъж се измести от него и се насочи към прозореца.
— Опа! Я вижте там, пак се почна!
Дан се обърна и видя отрепката Джоуи и младата жена на име Ардън да спорят до камарото. Навярно беше казала нещо, което бе запалило фитила му, защото той вдигна ръка като да я удари с опакото ѝ, и тя отстъпи няколко крачки назад. Лицето на Джоуи беше изкривено от гняв и сега Дан и Дона Лий го чуха да крещи през стъклото.
— Кълна се — каза примирено сервитьорката, — че в мига, в който го видях, си помислих, че е отрепка. Отивам да си взема бухалката. — Тя мина зад бара, където държеше импровизираното си оръжие.
Навън Джоуи се беше отказал да удря Ардън. Той отвори багажника на камарото, от който извади изтъркан кафяв куфар и го хвърли на земята. Закопчалките му се отвориха и от него се разсипаха дрехи в различни цветове. Една малка розова кесийка с връвчица също изпадна и Джоуи я атакува с огромно удоволствие. Изрита я злобно. Ардън се наведе, взе я и се отдръпна назад, като я държеше притисната към гърдите си. Устата ѝ беше изкривена от горчивина.
— Махай се оттук! — провикна се Дона Лий от вратата с готова за действие бухалка. Двама служители от бензиностанцията идваха да видят за какво е цялата тази врява. Те приличаха на хора, които можеха да сдъвчат Джоуи също толкова успешно, колкото бухалката. — Върви си, преди да съм се обадила на ченгетата!
— Цункай ми задника, дърта кучко! — изкрещя в отговор младокът, но видя двамата мъже от бензиностанцията и се разбърза. Затвори багажника и се качи в колата. — Ардън, приключих с теб! Чуваш ли ме?
— Върви си тогава! Ето, вземи ги и си върви! — Младата жена държеше пари в стиснатия си юмрук, които хвърли през прозореца на камарото. Двигателят изрева. Джоуи ѝ изкрещя още нещо, но то беше заглушено от колата. Той тръгна на заден ход, завъртя се в полукръг, за да се насочи към изхода, и натисна клаксона в същия момент, в който настъпи педала на газта. Широките задни гуми запищяха, задимяха и захапали асфалта, оставиха черни следи след себе си. Камарото полетя напред и двамата служители на бензиностанцията трябваше да отскочат встрани, за да не бъдат прегазени. Дан наблюдаваше случващото се през прозореца. За три мигвания на окото колата се смали до размерите на червените си габарити — движеше се към северната рампа на междущатска магистрала 49 и съвсем скоро се изгуби от поглед.
Дан отпи от кафето си и погледна младата жена.
Тя не се разплака, макар да очакваше от нея точно това. Изражението ѝ беше мрачно, но решително, когато отвори дамската си чанта, прибра розовата кесийка в нея и започна да събира разпръснатите си дрехи и да ги прибира обратно в куфара си. Дона Лий си размени няколко думи с момчетата от бензиностанцията, като държеше бухалката с пироните отпусната надолу. Ардън постоянно поглеждаше по посока на заминалото си камаро. Сервитьорката ѝ помогна да прибере и последните изсипани от куфара неща. Младата жена го затвори и се изправи с обърнато към северния мрак белязано лице. Служителите на бензиностанцията се върнаха обратно на поста си, Дона Лий влезе в ресторанта и остави бухалката зад бара, а Ардън остана сама навън.
— Тя добре ли е? — попита Дан.
— Каза, че онзи щял да се върне — отговори сервитьорката. — Имал лош нрав и понякога полудявал, но след няколко минути се опомнял.
— Хора всякакви.
— Така е. Щях да му отнеса главата, ако се бях доближила достатъчно до него, честна дума. Щях да му избия част от злобата. — Дона Лий се върна до масата на Дан и посочи навън с повдигане на брадичката си. — Вижте я. По дяволите, ако някой мъж се отнасяше с мен по този начин, кълна се, че нямаше да стоя и да го чакам. А вие?