Подписът в писмото не беше на Робърт „Бъд“ Джарет, а на някой си Емъри Бланчард. Под името му пишеше „Управител“. Преди два месеца Бъд Джарет беше управител на кредитния отдел. Дан се подготви — доколкото му беше възможно — за предстоящото, отвори вратата и влезе.
В чакалнята имаше диван, няколко стола и стойка за списания. Секретарката, чието име беше Фей Дювал, разговаряше по телефона, а пред нея светеше в синьо мониторът на компютъра ѝ. Тя беше жена на четирийсет и девет години, с посивяла коса, стройна фигура и хубав тен. Дан беше говорил достатъчно често с нея, за да е наясно, че всяка събота играе тенис в Лейксайд Парк. Госпожа Дювал беше свалила сакото на костюма си, което беше с прасковен цвят, и го бе метнала на облегалката на стола си. Един вентилатор, насочен право в нея, бръмчеше върху картотеката.
Дан забеляза, че на затворената врата зад нея вече не беше написано името на господин Джарет. То беше заменено от „Г-н Е. Бланчард“.
— Минутка — каза госпожа Дювал на Дан и продължи с телефонния си разговор. Ставаше въпрос за някакво рефинансиране. Дан зачака, застанал до бюрото ѝ. Щорите на прозореца бяха затворени, за да не пропускат вътре слънчевите лъчи, но жегата беше нетърпима дори с пуснатия вентилатор. Най-накрая секретарката каза „Довиждане“ и затвори телефона. Тя се усмихна на Дан, но той усети лекото ѝ безпокойство. В крайна сметка, каза си ветеранът, тази жена беше напечатала писмото.
— Добър ден — поздрави госпожа Дювал. — Не ви ли е горещо?
— Било ми е и по-зле.
— Имаме нужда от един хубав дъжд, точно от такъв се нуждаем. Дъждът ще прогони страданието от небето.
— Господин Джарет… — започна Дан. — Какво се е случило с него?
Секретарката се отпусна на стола си и се намръщи. Около ъгълчетата на устата ѝ се появиха бръчки.
— Е, определено беше неочаквано. Преди седмица, в понеделник, го повикаха горе. Във вторник си събра нещата и си тръгна. Доведоха този новия, той е много строг. — Тя кимна с глава към вратата на Бланчард. — Самата аз още не мога да повярвам. Бъд работеше тук от осем години. Предполагах, че ще остане, докато се пенсионира.
— Защо го освободиха?
— Не знам. — Интонацията ѝ обаче подсказа на Дан, че много добре знае каква е причината. — Чух, че господин Бланчард бил истинска фурия в някаква банка в Батън Руж. Оправил кредитния им отдел за една година. — Госпожа Дювал сви рамене. — Бъд беше най-приятният мъж, когото човек може да срещне. Навярно обаче беше прекалено добър.
— На мен много ми е помагал. — Дан вдигна писмото. — Получих го днес.
— О, да. — Погледът на секретарката веднага стана сериозен и тя се изправи на стола си. Времето за лични разговори беше изтекло. — Изпълнихте ли инструкциите?
— Искам да говоря с господин Бланчард — отвърна Дан. — Може би ще успея да измисля нещо.
— Е, той не е тук в момента. — Госпожа Дювал погледна малкия часовник на бюрото си. — Едва ли ще се върне до час.
— Ще почакам.
— Седнете тогава. Точно сега не сме особено натоварени. — Дан седна, а секретарката се зае отново с работата си на компютъра. След известно време, в което ветеранът се беше изгубил в размисли как да се справи с тази ситуация, жената си прочисти гърлото и каза: — Съжалявам за това. Имате ли достатъчно пари за една вноска?
— Не. — Дан беше претърсил целия си апартамент с надеждата да намери малко пари в брой, но успя да събере само трийсет и осем долара и шейсет и два цента.
— Имате ли приятели, от които можете да вземете назаем?
Той поклати глава. Това беше негов проблем и не искаше да въвлича други в него.
— Все още ли нямате постоянна работа?
— Нямам.
Госпожа Дювал млъкна и затрака на клавиатурата си. Дан прибра писмото в джоба си, сплете пръсти и зачака. Нямаше нужда да му обясняват, че се носи по Лайняната река без спасителна жилетка и лодката му тъкмо е пропуснала. Жегата направо го премазваше. Секретарката стана от бюрото си и извъртя вентилатора, за да може струята му да стига и до него. Попита го дали иска нещо студено за пиене от машината долу, но той ѝ отговори, че няма нужда.
— Тази жега може да побърка човек! — оплака се госпожа Дювал, докато триеше някаква грешка на монитора си. — Климатичната система се развали тази сутрин, можете ли да повярвате?
— Лоша работа.
— Слушайте, господин Ламбърт. — Секретарката го изгледа и Дан потрепери, защото видя изписаното на лицето ѝ съжаление. — Искам да ви предупредя, че господин Бланчард не се трогва от сърцераздирателни истории. Ще е много по-отзивчив, ако успеете да съберете една вноска.