Лодката продължи бавно напред по течението, което водеше към морето.
Пелвис стискаше Мама с една ръка, а с другата се беше хванал за задната част на подгизналото сако на Флинт. Зелената сигнална ракета беше изгоряла преди няколко минути и нощта ги бе погълнала. Имитаторът караше — по-скоро умоляваше — ловеца на глави да се върнат, когато чуха някаква жена да крещи и да ругае пред тях. Докато газеха през дълбоката до корема вода, Флинт плъзна лявата си ръка под ризата, за да подкрепи главата на Клинт; очите им бяха започнали да привикват с мрака. След малко успяха да различат очертанията на колибите. В най-близката вдясно от тях се движеше някаква светлина. Флинт забеляза една лодка, завързана за платформата, върху която беше построена колибата. Приближи се до нея и видя, че разполага с ръждясал външен мотор. Хрумна му, че Ламбърт може да се е скрил в някоя от тъмнеещите колиби и да чака да отминат. Поведе Пелвис към слабата светлина, която се виждаше през покрития с восъчна хартия прозорец. В края на дървената платформа му каза:
— Стой тук. — След това се качи на натрошените дъски. Спря се, за да извади деринджъра, прибра ръката на Клинт под ризата си и си закопча сакото. Скри оръжието зад гърба си и почука на паянтовата врата на колибата.
Чу движение вътре, но никой не му отвори.
— Хей, вие! — провикна се Флинт. — Бихте ли отворили? — Сви юмрук, за да почука втори път.
Чу се дърпане на резе. Вратата се отвори на скърцащите си панти и отвътре се подаде отрязаната цев на пушка, която бе насочена в челото му.
— Ще отворя теб, кучешки гъзоблизецо! — излая жената зад оръжието и пръстът ѝ легна върху спусъка.
Флинт не помръдна. През ума му мина мисълта, че ако тази го гръмнеше от това разстояние, мозъкът му щеше да изпръска дърветата от другата страна на тресавището. На слабата светлина, която се носеше отвътре, ловецът на глави видя, че жената е поне метър и осемдесет висока и здрава като скала. Беше облечена в мръсен комбинезон и сива риза с потни петна, а на главата си носеше очукана тъмнозелена каска за американски футбол. Зад предпазната решетка на каската го гледаше заплашително лице с пламнали, зачервени очи и груба като конско седло кожа.
— Спокойно — съумя да каже Флинт. — Хайде да се успокоим. Искам просто да попитам…
— Знам какво искаш, шибаняко! — изкрещя жената. — Няма да ме отведеш обратно в онази лайняна дупка! Няма да ме вкараш в обезопасена стая и да ми надупчиш главата с игли!
На тази здраво ѝ хлопа дъската, помисли си той. Сърцето му галопираше, а в сравнение с устата му Сахара беше като тропик. Погледна мръсния пръст на спусъка на опряното в лицето му оръжие.
— Слушайте — изграчи Флинт. — Не съм дошъл да ви отвеждам някъде. Просто искам да…
— Сатаната има сребърен език! — изкрещя жената. — Сега ще те изпратя обратно в ада, където ти е мястото!
Пръстът на спусъка потрепери. Ловецът на глави затаи дъх.
— Госпожо? — Разнесе се звук на кални обувки по дъските. — Може ли да поговорим за минутка, госпожо?
Изпълнените с лудост очи на жената примигаха.
— Кой е този? — изсъска тя. — Кой каза това?
— Аз, госпожо. — Пелвис пристъпи на светло с Мама в ръка. — Мога ли да поговоря с вас, моля?
Жената премести погледа си от Флинт към Пелвис. Пръстът ѝ все още беше на спусъка на пушката, а дулото ѝ не се отместваше от челото на ловеца на глави. Той се страхуваше да помръдне дори със сантиметър.
Пелвис я дари с най-хубавата си усмивка.
— Никой не иска да ви нарани, госпожо. Не сме дошли за това, честно.
Жената направо ахна. Очите ѝ се ококориха, а тънките ѝ устни започнаха да треперят.
— Можете да свалите тази пушка — каза Пелвис. — Направете го, преди някой да пострада.
— О — прошепна жената. — О, господи! — В очите ѝ проблеснаха сълзи. — Те… казаха ми… че си умрял.
— А? — Пелвис се намръщи.