— Казали ѝ, че си умрял! — проговори Флинт, който разбра какво имаше предвид лудата жена. — Кажи ѝ, че не си умрял, Елвис!
— Затвори си устата, сатанински задник! — скастри го тя. — Не говоря с теб! — Пръстът ѝ отново потрепери на спусъка.
— Поне спуснете предпазителя на пушката, госпожо — каза Пелвис. — Ще стане много неприятно, ако случайно гръмне.
Жената се вторачи в него и облиза устните си с език.
— Казаха ми, че си умрял! — Гласът ѝ стана по-мек и в него се усещаше ужасна болка. — Бях в Батън Руж и живеех с Били и онази кучка, съпругата му. Те ми казаха, че си умрял, че си взел наркотици, подхлъзнал си се в банята и си пукнал на място. Нямало какво да направят, за да те спасят, но аз се молих за теб, плаках и палех свещи в стаята си, а онази кучка рече, че съм искала да подпаля къщата, но Били, Били винаги е бил добър брат, ѝ отвърна, че съм наред и няма да нараня никого.
— О. — Пелвис успя да разбере бързия поток на мисълта ѝ. — О… госпожо, аз всъщност не съм…
— Да, ти си! — прекъсна го Флинт. — Помогни ми малко, Елвис!
— Ах ти, мръсен кучи син! — излая жената в лицето на ловеца на глави. — Ще го наричаш господин Пресли!
Флинт стисна зъби. Потта беше избила на лъскави мазни капки по лицето му.
— Господин Пресли, кажете на тази дама, че съм ваш приятел и че ако нарани мен, все едно е наранила вас. Ще ѝ го кажете ли, моля?
— Е… това ще е лъжа, нали? Имам предвид, че вие ми дадохте ясно да разбера, че според вас не съм нищо повече от мравка.
— Това беше за тогава. Сега си е за сега. Мисля, че вие сте най-добрият мъж, когото съм срещал. Бихте ли ѝ казали, моля?
Пелвис погали брадичката на Мама и килна глава на една страна. Минаха няколко секунди, през които една капка пот се стече по носа на Флинт и се задържа на края му.
— Да, госпожо, господин Мърто е мой приятел — каза най-накрая имитаторът.
Жената махна пушката от челото на Флинт, който въздъхна и отстъпи две крачки назад.
— Това променя нещата — заяви тя и спусна предпазителя. — Щом е ваш приятел. Казвам се Рона, помните ли ме?
— А… — Пелвис погледна бързо към Флинт и отново към лудата. — Аз… мисля, че аз…
— Гледах ви в Билокси. — Гласът ѝ трепереше от вълнение. — Беше през… — Тя млъкна. — Не мога да се сетя през коя година беше. Понякога умът ми си прави шеги с мен. Седях на третия ред. Написах ви писмо. Помните ли ме?
— А… — Пелвис видя, че Флинт му кимна. — Да, госпожо, мисля, че ви помня.
— Изпратих името си на онова списание, нали се сещате — „Тайгър Бийт“ — те проведоха конкурс за среща с вас? Изпратих им името си, а татко каза, че съм най-голямата глупачка на света, но въпреки това го направих и отидох на църква да се помоля да спечеля. Мама се премести да живее в рая, това написах в писмото си. — Жената погледна мръсния си комбинезон. — О, аз… сигурно изглеждам ужасно!
— Не, госпожо — отвърна бързо Пелвис. — Искам да кажа, Рона. Изглеждате добре.
— Определено сте надебелели — каза му жената. — Отрязаха ви топките в армията, нали? После ви накараха да спрете да пеете хубави песни. Те са онези, които прецакаха света. Изстреляха сателити в космоса, за да могат да четат умовете на хората. Шибани куролизци! Е, вече не могат да стигнат до мен! — Тя почука каската си. — По-добре да се предпазите, докато все още можете! — Рона отпусна ръка и погледна замаяно Флинт и Пелвис. — Сънувам ли?
— Рона? — попита Флинт. — Имате ли нещо против да ви наричам Рона? — Жената го изгледа с празен поглед. — Търсим някого. Мъж и жена. Видяхте ли ги да минават оттук?
Рона отново насочи вниманието си към Пелвис.
— Защо говорят такива лъжи за вас? Защо разправят, че сте взимали наркотици и какво ли не? Защо казаха, че сте мъртъв?
— Аз… просто се изморих — отвърна имитаторът. Флинт забеляза, че стоеше по-изправен, бе прибрал корема си, доколкото това му беше възможно, и говореше с глас, който звучеше още повече като този на Елвис, с онази мемфиска нахаканост в него. — Исках да се скрия някъде.
— Аха, аз също. — Рона кимна. — Не исках да изгарям онази къща, но светлината беше толкова красива. Знаете ли колко красива може да е светлината, когато е тъмно през цялото време? След това ме качиха в онази бяла кола — бялата кола с ремъците — отведоха ме на онова място и забиха игли в главата ми. Но после ме пуснаха и аз също исках да се скрия. Искате ли малко супа от бамя? Имам супа вътре. Направих я вчера.
— Рона? — напомни ѝ Флинт. — Мъж и жена. Виждали ли сте ги?
— Видях онези крадци на гробове да крадат лодката му. — Жената посочи канала. — Джон Ледюк живееш там, но умря. Стъпил в гнездо на памукоусти змии19, така каза рейнджърът. Онези крадци на гробове му откраднаха лодката. Развиках им се, но те не ми обърнаха никакво внимание.
19
Водната щитомуцунеста змия, наричана също флоридска памукоуста змия, е вид змия от семейство Отровници. Позната е още като воден мокасин.