— От колко време седиш тук? — обърна се той към подгизналия човек, който гледаше как Пелвис слиза от лодката с Мама.
— Трябва да се шегувате с мен! — каза мъжът, неспособен да свали очи от имитатора. — Какво е това, скрита камера?
— Слушай, човече! — настоя Флинт, чието търпение отдавна се беше изпарило. Клинт, който беше също толкова изморен и изнервен, се разшава под ризата му и той сложи ръка на гърдите си, за да го удържи. — Търся мъж и жена. Едва ли са дошли отдавна. — Ловецът на глави кимна към наводнената лодка. — Видя ли на кого е тази развалина?
— Да, тук са. Отидоха в бара. — Човекът не можеше да спре да зяпа Пелвис. — Знам, че всички копнеем за забавления, но само не ми казвай, че си на заплата тук.
— Къде е барът? В каква посока?
— Посоката е само една, освен ако не можете да вървите по вода. Чакайте малко — мъжът посочи с палец към Пелвис, — може би той може да върви по вода.
Флинт тръгна към дъсчените сгради и спътникът му го последва, като оставиха мъжа на дока да се чуди какво ли ще доведе следващата лодка. Хората, покрай които минаха, се спираха да огледат Пелвис и да му подвикнат или да се разсмеят.
— Здравейте! — провикна се Флинт на двама мъже, скрити в сенките на пералнята-билярдна зала. — Барът наблизо ли е?
Единият от тях ги упъти и те продължиха напред. Флинт бръкна в джоба си и сложи ръка на дръжката на деринджъра.
— Кои, по дяволите, са тези? — попита приятеля си мъжът, който ги упъти.
Вторият, който имаше издължено лисиче лице и късо подстригана кестенява коса, прокара език по долната си устна. Той носеше избелели дънки и мръсна жълта риза, чийто край беше изваден и потта по кожата му още миришеше на тиня от тресавището и на алигатори.
— Приятели на Док — отвърна тихо мъжът. — Предполагам, че ще се зарадва да ги види отново. Ето. — Той плъзна малко пакетче с бял прах в ръката на приятеля си. — Задръж си парите. Просто ми направи услуга и наблюдавай тези двамата, става ли?
— Разбира се, Мич. За теб всичко.
— Добро момче. — Мич все още носеше на кръста си револвера, с който стреля по Флинт. Той се обърна и тръгна бързо към моторницата си с изкривена в дивашка усмивка уста.
20. Кръвта на Краля е червена
— Да — отговори проститутката. — Знам. — Тя продължи да рови с клечката за зъби в устата си, а нервите на Ардън се опънаха още повече. — Мъртва е. Трябва да е мъртва вече. Беше стара и живееше в църквата на Гоут Айлънд.
— Това са пълни глупости! — каза Бърт. — Никой никога не е живял на този остров!
— Имаше църква там! — настоя проститутката. — Отнесе я един ураган преди петнайсет-двайсет години! Сияйното момиче е била монахиня, която се влюбила в някакъв свещеник, затова я изхвърлили от метоха ѝ. Дошла тук и построила църква, за да се покае! Така разправяше мама!
— Анджи, ти нямаш майка! — Бърт кимна на клиента ѝ. — Тя е излюпена, нали, Кал?
— Направо от яйце на мишелов — съгласи се мъжът, чийто глас беше завален от многото бири.
Анджи сръга Кал с лакът в ребрата.
— Не знаеш нищо, глупако!
Ардън се опита да проговори, но гърлото ѝ беше като стиснато в менгеме. Думата мъртва все още кънтеше в ушите ѝ като погребална камбана.
— Гоут Айлънд — съумя да каже тя. — Къде се намира?
— Не го прави — предупреди я Дан, но знаеше, че нищо не може да я спре.
— Доста навътре в залива Теребон — отвърна Бърт. — На шестнайсет километра оттук. Пълно е с диви кози, но със сигурност никога не е имало църква там.
— Майка ми не е лъжкиня! — сопна се Анджи. — Ти дори не си бил роден, откъде си толкова сигурен?
— Ходил съм на лов на Гоут Айлънд! Целият съм го обхождал! Ако имаше църква, щях да намеря останките ѝ!
— Госпожице! — обърна се Дан към проститутката. — Казахте, че Сияйното момиче е била стара жена?
— Да. Майка ми ми каза, че я е видяла, когато е била малка. Дошла в Порт Форчън при братовчед на мама. Името му било Пърли. Бил на седем, когато пострадал в пожар. Мама каза, че Сияйното момиче била саката и вървяла с бял бастун. Предполагам, че е било преди… — тя млъкна, за да пресметне — … близо трийсет години.
— Аха. — Дан усети как Ардън се напряга до него, но реши, че трябва да направи и следващата крачка. — Какво е станало с Пърли? Сияйното момиче изцелила ли го е?
— Не, доколкото си спомням, го отвела с лодката си.
— Къде?
— Сигурно на Гоут Айлънд. Мама никога вече не видяла Пърли. Според нея бил прекалено зле дори за възможностите на Сияйното момиче. Но нямало проблем, защото Сияйното момиче се уверила, че не е изплашен, когато отишъл в рая.