— Хайде, скъпа! — Кал сграбчи тънката ръка на Анджи и я дръпна. — Да танцуваме!
— Почакай! Моля те! — Измъченият глас на Ардън накара сърцето на Дан да се свие. — Тя там ли е погребана? Виждала ли си гроба ѝ?
— Не, не съм виждала никакъв гроб. Но тя е мъртва. Трябва да е мъртва след толкова много време.
— Но не си сигурна, нали? Не си сигурна, че е мъртва?
Проститутката изгледа Ардън за няколко секунди и се освободи от ръката на Кал.
— Напълно сигурна съм — отвърна тя. — О-о — кимна, когато нещата ѝ се изясниха. — О-о, разбирам. Търсиш Сияйното момиче, за да изцели лицето ти. Така ли е?
— Да.
— Много съжалявам. Доколкото знам, тя е мъртва. Нямам представа къде е погребана. Мога да попитам някое от другите момичета. Повечето от тях са родени наоколо и вероятно ще знаят.
— Да танцуваме! — изкрещя Кал. — Остави тези простотии!
И двете жени не му обърнаха внимание.
— Искам да видя църквата — каза Ардън. — Можеш ли да ме заведеш там?
— Не, не мога. Разбираш ли, бих го направила, но нямам лодка. Онази, която ползвам, е на Лорейн и тя не ходи никъде с нея, освен тук и в Гранд Айл.
— Хей, чуй ме, белязаната! — каза с груб и завалян глас Кал. — Плащам на тази кучка на шибан час, ясно ли ти е? Нямам време за губене…
— Ела за малко. — Дан сграбчи мъжа за китката и го придърпа по-близо до себе си. Част от съдържанието на чашата на онзи се разля на пода. Лицето на ветерана беше изкривено от гняв, а очите му проблясваха неумолимо. — Дамите разговарят.
— Господине, по-добре ме пусни, иначе ще ти разбия главата!
— Не можете да се биете тук! — предупреди ги Бърт. — Ако искате да се налагате, ще отидете отзад!
— Пиян си, приятел. — Дан не отмести поглед от Кал, а ръката му беше ниско до тялото му, за да не вземе онзи да замахне с халбата бира и да му разбие зъбите. — Не позволявай на устата ти да ти навлича неприятности.
— Всичко е наред — каза Ардън. Бяха я наричали и с по-лоши имена. — Наистина няма проблем.
Изведнъж усети силна миризма на пот и тиня от тресавището. Мъж с тъмен костюм застана между нея и Дан. Тя си представи криле на лешояд, които връхлитат умиращ заек.
— Ламбърт? — обади се тих глас в ухото на Дан. В същото време ветеранът усети малката цев на пистолет в ребрата си. — Играта свърши.
Дан обърна глава и видя бледото лице, което беше видял на светлината от фенерчето в парк „Базил“, само дето сега беше цялото зачервено от ухапвания на комари. Сърцето му подскочи и заби като на хваната в капан птичка.
— Бъди много, много внимателен — предупреди го Флинт. — Не искам някой да пострада. Става ли?
Дан забеляза, че зад Мърто стои имитаторът на Елвис Пресли с непокорния булдог в ръце. Музиката затихна и спря. Клонингът на Пресли изведнъж стана център на внимание и започна да предизвиква подсвирквания и смях.
Флинт хвърли бърз поглед на младата жена и установи, че онова, което беше взел за голяма синина, всъщност е тъмнолилав белег.
— Добре ли сте, госпожице Халидей?
— Да. Кой сте… — Тя осъзна кой е и се досети, че знае името ѝ, защото е претърсил дамската ѝ чанта, след като паднаха от моста.
— Казвам се Флинт Мърто. Приятел — обърна се той към Кал, — защо не си вземеш бирата и не си отидеш на мястото?
— Тъкмо смятах да сритам задника на това копеле — отвърна мъжът, който едва си стоеше на краката.
— Аз ще се оправя с него.
— По всяко време, навсякъде! — ухили се Кал в лицето на Дан, след което сграбчи отново ръката на Анджи и я замъкна на дансинга. — Да не напълнихте гащите! — изкрещя на музикантите той. — Какво ще кажете да посвирите малко?
Цигуларят засвири отново и акордеонистът и едрият пианист се присъединиха към него. Мъжете продължаваха да се смеят и да подвикват на Пелвис, който даваше всичко от себе си, за да си стои кротко и да се прави, че не ги забелязва. Перуката му беше започнала да се изплъзва, лепилото беше отслабнало от водата в тресавището и той побърза да я намести.
— Какво, по дяволите, е това? — Бърт се ухили, все още стиснал в уста угарката от пурата си. За щастие на Флинт, той не беше видял опряния в ребрата на Дан деринджър. — Животно, растение или минерал? — Барманът изпусна облаче дим и погледна ловеца на глави. — Това място заприлича на цирк! Откъде се появихте всички?
— Този приятел е с мен — отвърна Флинт. — Просто изостана малко.
— Приятелят ти е подранил за Хелоуин, не мислиш ли?