Но Елвис беше мъртъв. Не можеше да има друг.
— Почакай, ще намеря химикал, който пише — каза Бърт.
— Не — отвърна Пелвис. — Този е наред.
Беше ужасѐн.
Въпреки това отново се размърда и с туптящо сърце и сухо гърло задраска Пелв и под него написа Сесил Айсли.
Това беше едно от най-трудните неща в живота му, но когато приключи, почувства как нещо в него започва да се отключва — съвсем малко. Може би след час щеше да съжалява, че се е подписал със собственото си име. А утре дори щеше да отрече, че го е направил. Но точно сега — в този странен и чудесен момент — се чувстваше висок три метра.
— Гриф, ела тук! — провикна се Бърт. Мъжът със злобното лице, който не си падаше по класическа музика, дойде на бара. Барманът му даде двайсет долара и тихичко му каза какво иска да направи. — Вървете с Гриф. Той ще се погрижи за вас. — Думите му бяха насочени към Флинт, а на Ардън каза: — Шест часа. Ще те чакам тук.
— Да вървим, Ламбърт. — Ловецът на глави отново опря пистолета си в ребрата на Дан. — Без изненади.
Двете хижи, до които ги заведе Гриф, се намираха на стотина метра от останалите сгради на Сейнт Насти, бяха издигнати на платформа и с лице към малък залив със спокойна черна вода. Мъжът извади голям джобен нож и отвори тънкото му острие, за да го пъхне в първата ключалка. Отне му четири секунди, за да отвори вратата.
— Ще отида да проверя за змии — каза той и се изгуби в мрака вътре. Две минути по-късно отзад изръмжа генератор и светнаха лампи. — Няма змии — съобщи Гриф, когато се върна на вратата. — Само една змийска кожа. — Вдигна дългата и тънка кожа, за да им я покаже. — Кой ще спи тук?
Никой от ловците на глави не отговори. Ардън първа се престраши.
— Предполагам, че ще съм аз. — Тя прекоси прага на хижата. Вътре беше горещо и влажно и миришеше на мухъл. Имаше дървена ламперия, изтърбушен кариран диван, две големи лампи на стойки, които като че ли бяха купени от гаражна разпродажба през 1967 г., и кухненски бокс с ръждясала готварска печка и мивка. Малкият коридор вероятно отвеждаше до спалня и — младата жена силно се надяваше — до вътрешна баня. Това място щеше да свърши работа за няколко часа, до шест часа.
— Душът и тоалетната са между двете хижи — съобщи Гриф. — Тръбите са свързани с цистерна, но не бих пил от тази вода. И най-добре дръжте предните и задните врати заключени. На много хора тук не може да им се има доверие.
Ардън затвори вратата и я заключи, след което премести дивана пред нея. Намери ключа, с който се пускаше вентилаторът на тавана, и го натисна — той определено помогна помещението да се разхлади малко.
Когато светнаха лампите на втората хижа, Гриф се върна ухилен.
— Тук извадихме късмет! — Той вдигна дясната си ръка, за да покаже на Дан, Флинт и Пелвис дебела кафява змия, чиято глава беше стиснал между пръстите си, а тялото ѝ беше навито около китката му. — Голям воден мокасин. Намерих го да спи под леглото. Мръднете се малко. — Мъжът издърпа ръка назад и метна влечугото покрай тях във водата. То пльосна в нея. — Вече можете да влизате.
Флинт бутна Дан да мине първи. Мястото не беше много по-различно от първата хижа — с мирис на мухъл, евтини мебели, дървена ламперия и под от груби дъски. Пелвис влезе последен; оглеждаше се за пълзящи твари.
— Проблемът с мокасините е — обясни Гриф, — че за всеки един, който виждаш, има поне още три-четири, които не виждаш. Те ще си гледат работата, ако не ги настъпите, но не бих пуснал това куче да души наоколо, чувате ли ме?
— Да — отговори имитаторът.
— Това момиче е извадило лош късмет, а? Имам предвид лицето ѝ. Трудно е да го гледаш, ама още по-трудно е да не го гледаш.
— Благодаря ти, че ни пусна — каза Флинт. — Лека нощ.
— Лека да е. Гледайте да не ви изядат дървениците. Или нещо друго. — Гриф се засмя на себе си, прибра ръце в джобовете на сините си дънки и се върна по пътя, от който дойдоха.
Флинт затвори вратата и я заключи.
— Ето, дръж го насочен в него. — Той подаде деринджъра на Пелвис, след което извади белезниците и ключа им от джоба си и ги отключи. — Ръцете зад гърба.
— След малко ще трябва да се изпикая — каза Дан.
— Ръцете пред теб — поправи се ловецът на глави. — Хвани ги.
— Дадох ти дума, че няма да избягам. Няма нужда да…
— Думата ти не струва петнайсет хиляди долара, така че млъквай. — Флинт сложи белезниците на ръцете на ветерана и прибра ключа във вътрешния джоб на сакото си. Дан видя нещо странно — предната част на ризата на мъжа изведнъж помръдна, сякаш Мърто беше хлъцнал. Спомни си, че видя същото, когато ловецът на глави беше паднал на земята в парк „Бдзил“ точно преди клонингът на Елвис да започне да крещи. И изпита странното усещане, че Мърто е нещо повече от това, което се вижда с очи.