— Това е копелето, което гръмна Върджил. Ей, Док! Той е тук!
При споменаването на това име сърцето на Флинт се сви силно от паника.
Док влезе в стаята. Тътреше се. Все още беше с тениската си на „Харвард“, но сега носеше панталони с кръпки на коленете. Кръглите му слънчеви очила бяха заменени от такива с прозрачни стъкла. Мъжът се ухили и показа зеленикавите си зъби. Дългата му сиво-руса коса беше завързана на конска опашка с помощта на ластик.
— Гомър ти изпраща много поздрави — каза той. — Ти си един сладък шибаняк. — Протегна ръка и стисна брадичката на Флинт. — Не си мислеше, че ще те оставим да ни удариш и да се измъкнеш, нали?
Ловецът на глави не отговори; не можеше, защото устните му бяха премазани.
Док завъртя глава. Все още широко ухилен, погледна Дан и забеляза белезниците.
— Това пък какво е? Кой си ти, приятел?
— Дан Ламбърт. — Замъгленият му поглед все още не се беше прояснил и всичко това му приличаше на сън.
— А аз съм Док. Приятно ми е да се запознаем. Монти, доведи стария Елвис при нас!
След няколко секунди Пелвис беше блъснат през вратата и съборен на пода на длани и колене. Зад него влезе здравеняк с присвити очи, съвсем къса коса и рунтава кестенява брада с мустаци. Той държеше ръмжащата и ритаща Мама за врата.
— Вижте какво си намерих!
— Моля ви… — На лицето на Пелвис се изписа ужас. Очите му бяха подути от съня. — Моля ви, това е кучето ми.
— Не, не е — отвърна грубо Монти. — Вече е мое.
— Остана без куче миналата седмица, когато огладня в полунощ. — Док сложи кубинката си върху рамото на Пелвис. — Долу, момче! — Той ритна имитатора и го събори на пода.
— Гър… лото… ми… — едва съумя да изрече Флинт на мъжа, който беше стиснал ларинкса му. — Ще ми… смажеш… гърлото.
— Аххххх, нашият човек Флинт не може да говори! Не е ли лоша работа това? — Док поклати глава с престорено съжаление. — Отпусни малко.
Мъжът разхлаби хватката си.
— Не искаме да нараняваме никой от вас, добри приятелчета — продължи Док. — Не и преди да ви размажем топките с крака. Едва тогава ще почнем да ви нараняваме.
— Какво става? — попита Дан. — Кои сте вие?
— Аз съм си аз. Ти кой си?
— Казах ти. Името ми е…
— Не. — Док сложи пръст на устата на ветерана. — Имах предвид кой си, че са ти сложили белезници.
— Виж — намеси се Флинт с треперещ глас. — Ще ме изслушаш ли?
Док се наведе и сложи длани зад ушите си, за да покаже, че целият е в слух.
— Стана грешка — каза ловецът на глави.
— Грешка, казва — обърна се Док към другите.
— Адски голяма грешка! — съгласи се мъжът с жълтата риза. — Ти застреля наш приятел. Осакати го. Вече не става за нищо.
— Шшшшш — прошепна Док. — Да оставим човека да ни разкаже за себе си, Мич.
Ако имаше подходящо време за истината, то беше точно сега. По лицето на Флинт заблестяха капчици пот.
— Аз съм ловец на глави. Работя в Шривпорт. И двамата работим там. — Той кимна към Пелвис. — Този с белезниците е издирван убиец. Наградата за главата му е петнайсет хиляди долара. Проследихме го дотук и сега ще го върнем обратно.
— О, първо си астронавт, а сега си господин Жив или мъртъв. — Док погледна Дан. — Това истина ли е?
Дан кимна.
— Не теее чууувам!
— Истина е. — Ветеранът осъзна, че този тип не е особено интелигентен, но онова, което сериозно го обезпокои, беше .45-калибровият автоматичен пистолет, който видя затъкнат в панталоните на кръста му. Големият брадат копелдак на име Монти също имаше кобур на колана с .38-калибров револвер с перлена дръжка. Онзи, който държеше Флинт за гърлото, носеше истински картечен пистолет „Инграм“ на ремък на лявото си рамо, а сега държеше взетия от ловеца на глави деринджър в дясната си ръка.
— Убил си някого, така ли? — Док повдигна вежди.
— Двама души — отговори Флинт. — Когато бяхме на пристанището… тъкмо се обаждах на човека, за когото работя. В Шривпорт. Съобщавах му къде се намираме.
— Намирахте се — отвърна Док — на наша територия. — Пелвис отново се беше изправил на длани и колене и гледаше изпълнен с болка човека, който държеше Мама. — Казах ти да стоиш долу! — Мършавите бузи на Док бяха почервенели и той отново ритна имитатора, за да го събори на пода. — Оставаш там, докато не ти кажа, че можеш да се движиш! Къде е онзи шибан спрей, с който ме напръска, а? Ще си завра юмрука в дебелия ти задник и ще ти извадя вътрешностите, чуваш ли ме? Чуваш ли ме?