— Сигурно е от Ню Йорк — отвърна мъжът на име Джес и отново се зае с миенето на халбите.
— Рейнджърът на нашия район ни проверяваше от време на време. — Бърт се облегна на метлата си. — Намериха лодката му в езерото Тамбур. От него обаче няма и следа. Никога няма да го намерят.
— Да, заминал е на юг — каза Джес.
Дан го изгледа остро.
— Какво каза?
— Заминал е на юг.22 Каджунски израз, който означава, че е умрял.
— Разбираш ли… — Бърт извади пурата от устата си. — Как каза, че ти е името?
— Дан.
— Разбираш ли, Дан, така стоят нещата — отваряш някоя карта на страната и намираш нашето тресавище, което изглежда, че е част от САЩ, нали? Е, картата лъже. Това тук е един отделен свят със свой език, своя индустрия, свои… Е, не бих ги нарекъл точно закони. По-скоро правила. Да, правила. Първото е, че ако не се месиш в работата на другите и те не се месят в твоята. Животът тук не е лесен, нито пък е лесно да си намериш работа…
— На мен ли го казваш — измърмори Джес.
— … така че правиш каквото е необходимо, за да оцелееш. Не мътиш водата. Не крадеш лодките на другите и не плюеш в супата им. Просто живееш и не пречиш на останалите да го правят. Разбираш ли какво ти говоря, Дан?
— Така мисля. Казваш, че не искаш да се обадиш на властите?
— Това е едното. Другото е, че докато властите дойдат — с лодка от Гранд Айл — онези двамата ще са мъртви. И това ще е много жалко, защото Сесил има голям талант. — Бърт лапна отново пурата, дръпна си от нея и продължи да мете.
— Няма ли някой тук, който да може да помогне? Някой полицай?
— Разполагаме с така наречените миротворци — отговори Джес. — Компанията им плаща допълнително за работата им. Те са петима здравеняци, които ще те отведат зад някой склад и ще те спукат от бой.
— Аха — съгласи се с кимане Бърт. — Миротворците се грижат никой да не краде и подобни неща. Но ти казвам, Дан, че дори те няма да искат да имат нищо общо с приятелчетата, с които си се сблъскал.
— Знаеш ли кои са?
— Аха. — Барманът погледна Ардън, която стоеше зад Дан. — Все още ли искаш да се срещнеш с Малкия влак?
— Да.
— Ще съм готов след няколко минути. — Бърт замете фасове от цигари и други боклуци в една лопатка и ги изсипа в чувал за боклук. — А ти реши ли дали ще дойдеш с нас? — Въпросът беше към Дан.
Ветеранът усети погледа на Ардън върху себе си.
— Да — отговори той. — Аз също ще дойда.
— Ще закусите ли първо?
— Искам да тръгнем колкото се може по-скоро — отвърна младата жена.
— Добре тогава. Нека видя какво имам тук. — Бърт отиде зад бара. — В кафеварката е останало малко кафе, но предполагам, че ще ви изстърже езиците. А, ето. Какво ще кажете за тези? — Той извади две шоколадови десертчета и два малки пакета чипс. — Искате ли нещо за пиене? Платихте си за хижите, така че аз черпя.
— Ще пробвам кафето — отвърна Дан, а Ардън поиска кутийка „Севън Ъп“. Бърт им занесе десертчетата и чипса, след което се върна, за да вземе напитките. Дан все още беше замаян от случилото се и не можеше да го забрави. — Онези мъже. Знаеш ли кои са?
— Чувал съм за тях. Никога не съм ги виждал лично. Но и не искам. — От студената кафеварка потече черно и мазно кафе, което Бърт напълни в кафява глинена чаша.
— Кои са те?
— Хора, за които е по-добре да не се говори. — Барманът им занесе кафето и кутийката „Севън Ъп“.
— Адски си прав. — Джес беше започнал да подсушава халбите. — Има много уши в стените наоколо.
Дан отпи от кафето и се зачуди дали на дъното на кафеварката няма тиня от тресавището; това чудо беше по-силно от високооктановото кафе на Дона Лий и му помогна да се ободри. Спомни си как едрият мъж удари с юмрук Айсли в устата и неприятния звук, който се чу. Спомни си капките кръв по пода. Нищо няма да изпълзи и да те пипне, докато е светло, беше казал Мърто на Айсли.
Но Мърто сгреши.
Дан се зачуди какво ли беше да имаш подаваща се от гърдите допълнителна ръка и израснала от едната страна на тялото ти бебешка глава. Това определено се бе отразило на Флинт. Може би го беше направило лош и кисел. Какъв ли живот водеше? Самата гледка беше накарала Дан да се опули. Той ще иска да види това, нали?, беше казал Док на Монти. Много ще се зарадва.
За кого говореше престъпникът?
Дан изяде първо чипса, а после и десертчето, докато отпиваше от кафето си. Коремът му се беше свил. Айсли му изглеждаше добър човек. Беше малко странен, да, но иначе беше наред. Мърто беше професионалист, който си вършеше работата. Нямаше нищо лично в отношението му. Петнайсет хиляди долара бяха много пари. По дяволите, ако самият той беше ловец на глави, също щеше да иска да вземе наградата.
22
Изразът