Дан вече беше причинил смъртта на двама невинни и още двама бяха на път да умрат заради него. Беше истинско мъчение да гледа как Емъри Бланчард умира, защото той беше човекът, дръпнал спусъка. Сега това чувство го удари с пълна сила. Не можеше да се примири с мисълта, че Мърто и Айсли бяха някъде в мрака и чакаха да бъдат пребити или застреляни.
Какво можеше да направи по въпроса?
Да забрави за тях? Просто да ги зареже?
Ако го стореше, как, за бога, щеше да се нарече отново мъж?
— Готов съм — каза Бърт. — Лодката ми е на дока.
В алуминиевия моторен скиф имаше място за трима, а на четвъртия щеше да му се наложи да яхне мотора, който беше марка „Евънруд“.
— Хвърли въжетата вътре. — Бърт даваше насоки на Дан, докато палеше мотора.
След малко потеглиха. Набраха скорост и продължиха по канала покрай друг склад и някакъв район, където имаше няколко екскаватора и плаващи кранове. Въздухът миришеше на петрол и ръжда, а светлината ставаше лавандуловосива, докато слънцето изгряваше. Ардън седна в предната част на моторния скиф с леко приведено напред тяло, тръпнеща в очакване. Топлият вятър развяваше косата ѝ. Дан я гледаше как мачка кесийката. След няколко минути погледна назад и видя нефтените платформи на Сейнт Насти да се смаляват на фона на виолетовото небе. Погледна отново напред към онова, което ги очакваше.
Скифът ръмжеше през тъмнокафявата пенеста вода. От двете страни на канала имаше полупотопени дървета и растителност от най-различен вид — зелени листа, тънък като дантела мъх, вретеновидна тръстика, подобни на перки на вентилатор листа и остра като бръснач трева. На места най-различни червени, жълти и лилави цветя бяха разтворили венчелистчетата си насред плетеница от тръни и острите листа на ниски палми. Бърт потупа Дан по рамото и му посочи вдясно, където дълъг около метър и двайсет алигатор се беше разположил на паднало изгнило дърво с премазана бяла чапла в устата.
С отдалечаването си от Сейнт Насти оставяха зад гърба си и миризмата на суров петрол и машини. Слънцето беше започнало да хвърля златистата си светлина над водата и през гъстия клонак, а безоблачното небе сменяше цвета си от сив на светлосин. Дан усещаше засилващата се влажна жега и избиващата по тялото му пот. От време на време минаваха покрай разклонения за други, по-тесни канали, повечето от които бяха задушени от блатна трева и водна леща.
Дан усети сладката миризма на диви орлови нокти, примесена със земния аромат на загнила растителност. Излязоха от един завой точно навреме, за да видят десетина бели чапли да прелитат ниско над водата, след което се изгубиха сред дърветата. Слънчевата светлина се усилваше и се отразяваше по водната повърхност с цвят на чай, а ранната жега обещаваше горещ ад още преди да е станало девет часа.
Бърт зави по един канал, който започваше от лявата страна на главния. Изминаха около петдесетина метра, когато Ардън забеляза част от дъска, закована за едно дърво, на която бяха грубо нарисувани с бяла боя череп и кости. Младата жена привлече вниманието на бармана и му показа знака, но той само кимна. По-нататък в тресавището попаднаха на друга закована за дърво табела с череп и кости, този път нарисувани с червена боя.
— Малкия влак не обича особено хората! — обърна се Бърт към Дан, като надвика рева на мотора. — Но няма проблем! Той ми има доверие, така че няма от какво да се тревожите!
Зелените стени на тресавището започнаха да се затварят. Клоните на дърветата се сплитаха на десетина метра над главите им и пречупваха светлината, като я превръщаха в жълти снопове. Бърт намали скоростта им наполовина и преодоля нов завой, където покритите с мъх стволове на дърветата бяха с обиколка колкото гумата на трактор. Точно пред тях, в един спокоен и тих малък залив, се намираше къщата на Малкия влак.
Технически погледнато беше къща-лодка, но лозите и мъхът, които бяха израснали по тъмнозелените ѝ страни подобно на пръсти, опитващи се да я стиснат, подсказваха, че не е била местена от много години. Верандата ѝ беше закрита и се подаваше над водата, а отгоре разполагаше с комин за печка. До къщата-лодка имаше къс кей, покрит с ламарина, на който се намираха шест ръждясали варела, стара вана, преса за изцеждане на пране и най-различни други части от неразпознаваеми машини. От другата страна на кея имаше закрита плаваща постройка, дълга петнайсет метра и висока четири метра и полова, която също беше боядисана в зелено, а по страните и покрива ѝ бяха плъзнали лози. Дан видя пролуката между две врати в края на постройката и си помисли, че вероятно вътре е прибрана лодка.