— Влизайте всички — покани ги Малкия влак.
Дан мина пръв по покритото с изкуствена трева мостче, последван от Ардън и Бърт. Домакинът влезе в къщата-лодка.
Те прекосиха верандата и влязоха в стая с дъбова ламперия по стените и дъбови греди по цялото протежение на тавана. На пода беше сложен овехтял червен килим, който веднага събуди спомените на Дан — шарката му представляваше биещи се слонове и тигри и той приличаше на един от хилядите, които предлагаха на сергиите си уличните търговци в Сайгон. Мебелировката също беше с ориенталски — може би виетнамски? — мотиви — два красиви стола от ясен, бамбукова маса с черна метална табла отгоре ѝ, газена лампа с абажур от оризова хартия и плетено татами23, което беше чинно сгънато в ъгъла. На втора бамбукова маса до рафт с книги с твърди и меки корици бяха сложени късовълново радио и микрофон. Помещението беше свързано с малка кухня, в която от куки висяха тигани и тенджери.
— Моето местенце — каза Малкия влак. — Добре дошли в него.
Дан беше изумен от чистотата и порядъка в къщата-лодка. Тук също се усещаше неотменната миризма на тресавището, да, но не беше толкова неприятна. В черния метален поднос на първата бамбукова маса бяха сложени три гладки бели камъка, парчета изсушена тръстика и няколко крехки на вид кости, които вероятно някога са принадлежали на риба, птица или влечуго. На една от стените бяха закачени най-различни неща — голямо и кръгло гнездо на стършели, изваяни от вятъра и избелели парчета дърво, кехлибарена на цвят змийска кожа и цял скелет на птица с разперени криле. Дан напълно се увери в онова, което беше заподозрял, когато видя поредицата от рамкирани снимки на стената над късовълновото радио. Стъпи на сайгонския килим, за да ги разгледа по-добре. Снимките бяха на екипаж на лодка, на разгърдени млади мъже със стоманени каски, които се хилеха и показваха средни пръсти от постовете си зад .50-калиброви картечници и 81-милиметрови минохвъргачки. Имаше снимки на кална кафява река, на ярките нощни светлини на Сайгон и на красива виетнамка, която беше на около шестнайсет-седемнайсет години, усмихваше се и показваше буквата V с два пръста — знака на мира — пред фотоапарата.
— Аз бях морски пехотинец. Трета пехотна дивизия. Ти къде си служил?
— Военноморския флот — отвърна без капка колебание Малкия влак. — Радарен техник първи клас, от Бързите лодки.
— Тези снимки на твоята лодка ли са? — Дан знаеше, че патрулите на така наречените Бързи лодки бяха видели ада в тесните водоеми на Нам и Камбоджа.
— Баш на нея.
— Екипът ти оживя ли?
— Само аз и онзи приятел на минохвъргачката. В нощта на седемнайсети май 1970, на опъната през реката верига попаднахме. „Черните пижами“ дебнеха на брега, а? Удариха ни с ракети. С надупчен от шрапнелите гръб, хвърлих се във водата.
— Не си ми казвал, че си бил във В’етнам, Малък влак! — каза Бърт.
Домакинът изпепели с поглед бармана.
— Не си питал! Bon ami, казвал съм хиляди пъти, наричай ме Влака.
— О, добре. Разбира се. Влака да е. — Бърт сви рамене и се усмихна нервно на Ардън.
— Моля ви — каза нетърпеливо младата жена. — Да се върнем на Сияйното момиче. Знаете ли къде е тя?
Влака кимна.
— Знам.
— Не ми казвайте, че знаете къде е гробът ѝ. Моля ви, кажете ми, че е жива.
— За теб тогава — oui, жива е.
— О, господи. — От очите на Ардън бликнаха сълзи. — О, господи. Не знаете колко… не знаете колко много исках да чуя това.
— За кого говориш, Влак? — Бърт се намръщи. — Не съм чувал за никаква жена, която наричат Сияйното момиче.
— Никога не си се нуждал от услугите ѝ — отвърна мъжът.
— Можете ли да ме заведете при нея? — попита Ардън. — Изминах много дълъг път. Нямам никакви пари, но… Ще подпиша разписка за дълг. Ще намеря пари. Колкото и да поискате, обещавам ви, че ще ви платя. Става ли?
— Парите ти не искам. Имам всичко необходимо, аз съм богат човек.
— Имате предвид… че няма да…
— Няма взема пари, non. Кой ти каза за Сияйното момиче във Форт Уърт, Тексейс?
— Приятел, роден в Лапиер. Видял я е, когато е бил малко момче, и ми разказа всичко за нея.
— О, онези ми ти истории. Че е млада и красива дама, дето никога не остарява и не умира. Че може да те докосне и да изцели всяка болест, рак… или белег. Всичко това приятелят ти ли ти каза?