— Защото не заслужават да бъдат убити, ето защо! Не са сторили нищо лошо!
— Ей, ей! Успокой се. Като се изнервяш, на никого не помагаш. — Мъжът посочи верандата. — Излезте вън, пригответе се и се насладете на вятъра. Идвам веднага.
— Ами късовълновото радио?
— Да, да се обадя на властите в Гран’ Айл мога. Само че те няма да намерят… спътниците ви — обясни Влака. — Вероятно вече мъртви са. А сега излезте и се пригответе.
Нямаше голям вятър на верандата, но беше малко по-хладно, отколкото вътре. Дан бе прекалено изнервен, за да седне, но Ардън се разположи на един плетен стол, обърнат към малкия залив.
— Ще дойдеш с мен, нали? — попита го тя. — Толкова сме близо, че трябва да дойдеш с мен.
— Ще дойда. Все още не вярвам, но ще дойда. — Дан застана до мрежата на верандата и се загледа в спокойната повърхност на водата. — Проклятие. Трябва да има нещо, което някой може да направи за тях!
— Oui, можете да ударите гълток от това. — Влака излезе на верандата. Той беше махнал капачката на малка метална манерка, която предложи на Дан. — Не се срамувай — каза му, когато видя, че ветеранът се колебае. — Френско бренди. От Гранд Айл го купих. Давай, а?
Дан взе манерката и отпи от нея. Брендито си прогори път през гърлото му. Влака предложи манерката на Ардън, но тя поклати глава. Тогава той отпи от нея и си изплакна устата с алкохола, преди да преглътне.
— Сега ще ви разкажа за онези мъже, така че ме слушайте внимателно. На около осем километра югозападно оттук, имат си местенце. Скрили са се доста добре. Не ходя да ги наблюдавам, но ги виждам, когато тръгна на лов за глигани близо до езерото Калу. От около три месеца там са. Направили са си лагер, издигнали са сглобяема къща, построили са си док, басейн за плуване и всичко останало. Имат риболовен катер и две от онези скъпи скоростни моторници. Сещате се, от онези бързите моторни лодки. След това бодлива тел опънаха около всичко. — Влака отпи от манерката и отново я подаде на Дан. — От стар един каджун, дето живее в залива Калу, чух, че ловели алигатори тези хора. Сезонът започва чак през септември, разбирате. Но не е голяма работа, случва се. Започнах да се чудя обаче защо алигатори ловят? Всеки, който притежава две от онези скоростни моторници, няма нужда да бракониерства алигатори? Защо го прави тогава, а? — Той си взе манерката, след като Дан отпи от нея. — Старият каджун казва, че виждал светлини през нощта, идвали други лодки и си тръгвали по различно време. Затова отидох там, скрих си лодката и ги наблюдавах през бинокъла си за нощно виждане. Гризеше ме любопитство щото. Необходими ми бяха две нощи, но разбрах какво правят.
— Какво? — попита Ардън, чиито мисли се отдалечиха за момент от Сияйното момиче.
— Товарен кораб дойде в залива и започнаха да разтоварват товара — приличаше на чували със зърно — в риболовния катер. През цялото време двете скоростни моторници обикаляха ли, обикаляха, и осветяваха с прожектори. И — пфууууииии! — мъжете в онези лодки въоръжени със сериозни оръжия бяха, каквито не очакваш да видиш! В риболовния катер прибраха чувалите със зърно, а товарният кораб вдигна котва и отплава. — Влака отпи нова глътка от френското бренди. — Що за товар се разтоварва през нощта и нуждае се от подобна защита?
— Наркотици — отговори на въпроса Дан.
— И аз до този извод стигнах. Хероин или кокаин. Може и двете. Тресавището е километри наред и властите да обикалят не могат дори част от него. Да не говорим за лодките им, в лошо състояние са те. Затова онези момчета носят дрогата тук и после насочват я на север, вероятно до Баю дю Ларж или Баю Гранд Калу, където на пристанището разтоварват я. Продават част от нея в Сейнт Насти. Бърт първи алармира, че човек на име Док Найланд се навърта около билярдната зала и предлага безплатни дози на мъжете, да ги зариби. Един от миротворците опита се да направи нещо по въпроса, изчезна той. Защо ловят алигатори, само това не можех да разбера. И тогава — бам! — като гръм от ясно небе ме удари. — Влака сложи капачката на манерката. — Да не им открадне някой наркотиците, страхуват се. Толкова много, че намерили са начин да ги превозват безопасно. Какво трябвало е да направят, а? Да сложат наркотиците някъде, където няма да са толкова лесни за крадене. — Устата му се изкриви в зловеща усмивка. — В живи алигатори.