Нещо се удари в лодката и я накара лениво да се завърти около веригата на котвата. Флинт вдигна глава, за да види как един дълъг метър и половина алигатор минава покрай тях с цепеща мътнокафявата вода муцуна. Втори алигатор — дълъг около метър — се шмугна покрай първия. Котешкозелените очи и ръбестата глава на трети се бяха подали от водата на по-малко от два метра от лодката им. Още два, всеки от тях по метър и двайсет, лежаха неподвижно един до друг зад мълчаливия наблюдател. Флинт можеше да преброи не по-малко от девет алигатора във всеки един момент, но вероятно имаше и други, които спяха на дъното. Различаваше ги само по разликата в размерите им, така че наистина не знаеше колко от тези влечуги обитават мътното езеро. Те бяха тихи чудовища. От време на време два или три алигатора се сблъскваха, докато се носеха като дънери наоколо, и за момент показваха гнева си, но скоро всичко се успокояваше — освен клатещата се лодка и туптящите сърца на мъжете в нея. Флинт осъзна, че алигаторите, също като тях, са затворници тук.
Езерото изглеждаше дълго двайсет метра — от единия край на полупотопената ръждясала ограда от бодлива тел до другия. От другата страна на оградата имаше кей, за който бяха завързани две скоростни моторници — и двете боядисани в тъмнозелено — и по-големият риболовен катер, от който Флинт беше видял престъпниците да разтоварват влечугите на пристанището във Вермилиън. Два метра и половина от кея бяха над оградата и в края му беше монтирана електрическа лебедка, която явно се използваше, за да се товарят алигаторите на палубата на лодката. По време на трийсетминутното пътуване в една от бързите моторници до това място, Монти с удоволствие разкъса сакото и ризата на Флинт и му свали кобура на деринджъра. Когато пристигнаха, Док и другите обсъждаха няколко минути какво да правят с тях, докато „той“ — който и да беше „той“ — се събуди. Флинт и Пелвис бяха в настоящото си положение благодарение на Док, който накара Мич да ги прекара с алуминиевия скиф през портите на езерото, а Монти ги последва във втора лодка. Групата мъже на кея искрено се бяха забавлявали със случващото се, когато Мич хвърли във водата една бетонна тухла, служеща за котва, и се качи в лодката на Монти, като остави Флинт и Пелвис на произвола на съдбата.
Онези типове бяха останали известно време — „Хей, изрод! Защо двамата с Елвис не влезете във водата, за да се поохладите малко?“ — но си тръгнаха, когато слънцето стана по-силно. Флинт осъзна защо го направиха — защото добре знаеха колко горещо щеше да стане тук. От време на време Мич, Монти или някой от другите копелета идваше на края на кея, за да ги нагледа и да им подхвърли някоя обида, която включваше думите „изрод“ и „шибаняци“, след което отново се махаше. Пелвис не беше проронил нито дума откакто го бяха ударили в устата. Флинт осъзна, че вероятно е в шок. Монти беше отвел Мама с него и последния път, когато брадатият копелдак беше дошъл да ги провери, малкият булдог не беше в ръцете му.
Флинт помирисваше миризмата на печено месо.
По-скоро на изгоряло месо.
Кеят продължаваше покрай лодките до странна гледка — на дървени греди над водата беше издигната огромна, приличаща на ранчо къща с кремави стени, сякаш взета от окосената зелена ливада на някой перфектен американски град, докарана дотук с хеликоптер и спусната на това място, за да се превърне в най-красивата сграда в квартала. Тя разполагаше с кръгъл басейн със собствена дървена тераса, като онези, които продаваха за сглобяване — този беше сглобен на платформа над тресавището. На дървената тераса се виждаха дъмбели, лежанка и велоергометър. До нея имаше друга голяма тераса, засенчена от огромна платнена тента в синьо и бяло, а на платформата в другия край на къщата беше монтирана сателитна чиния.
От главната платформа се разклоняваха дъсчени пътеки, които свързваха къщата с три други по-малки дървени постройки. От една от тях се извиваха снопове кабели, които отиваха в къщата и в сателитната чиния. Флинт предположи, че там се намира генераторът. Макар езерото на алигаторите, кеят и басейнът да бяха напълно открити за слънцето, по-голямата част от къщата беше в сянката на покрити с мъх дървета. Като се изключеше тази малка човешка намеса, тресавището пазеше своите зелени владения. Флинт забеляза един канал, който се виеше в тресавището зад най-далечната от трите постройки, и в него имаше червени шамандури, които да насочват лодките.