По време на огледа си забеляза и една висока около дванайсет метра дървена вишка, скрита сред дърветата на входа на канала. Под боядисания ѝ в зелено купол седеше един мъж в шезлонг и четеше списание, а пушката му беше подпряна на парапета. Той ставаше през няколко минути и оглеждаше всички посоки с бинокъл, след което сядаше отново и се завръщаше към четивото си.
— Затънали сме в много големи лайна — каза Флинт.
Пелвис не проговори, просто си седеше и се потеше с размазан поглед.
— Айсли? Съвземи се, чуваш ли ме?
Не получи отговор. Една лига беше провиснала от долната устна на имитатора.
— Няма ли да кажеш нищо? — продължи да настоява ловецът на глави.
Пелвис наведе глава и се загледа в дъното на лодката.
Флинт помириса въздуха, в който се носеше миризмата на печено месо. Явно онова копеле Монти беше огладняло. Навярно Пелвис си мислеше същото като него — Мама беше на скарата.
— Чуй ме, ще се измъкнем оттук — опита отново Флинт. Това май беше най-идиотското нещо, което беше казвал в живота си. — Не можеш да се пречупиш и да ме изоставиш точно сега, чуваш ли?
Имитаторът поклати глава и преглътна на сухо.
Флинт видя как един от алигаторите се плъзна покрай тях. Влечугото беше толкова близо, че можеше да се протегне и да го ръгне в окото, ако искаше да изгуби ръката си. Е, нямаше проблем, пак щяха да му останат две. Чакай малко, каза си той. Чакай, чакай малко. Контролирай се. Все още не е свършило, все още не са те заровили в земята. Дръж се.
— Обзалагам се, че всичко това е една голяма грешка — каза Флинт. — Когато онзи тип се събуди, ще дойде да ни види и ние ще му разкажем историята си. Той веднага ще ни застре… — Гърлото му се сви. — Имам предвид, че веднага ще ни пусне. — Мълчанието на Айсли го плашеше до смърт и го караше да губи увереност. Толкова много беше свикнал с неспирното му говорене, че тишината го подлудяваше. — Айсли, слушай. Няма да се предаваме. Пелвис? Кажи нещо.
Никаква реакция.
Флинт се наведе към спътника си. Слънцето започна да изгаря гърба му, а потта се заклини във веждите му.
— Сесил — каза той, — ще те спукам от бой, ако не ме погледнеш и не ми кажеш нещо.
Не успя да го придума. Затвори очи и се хвана за челото. Ръката на Клинт изведнъж потръпна и се раздвижи, но отново се успокои.
— Как ме нарекохте?
Флинт отвори очи и погледна имитатора.
— Да не би да ме нарекохте Сесил? — Пелвис беше вдигнал глава. Разцепената му устна се бе отворила отново и от раната се процеждаше кървава течност.
— Да, така те нарекох. — Ловецът на глави изпита огромно облекчение. — Благодаря на Бог, че се върна! Сега не е времето да се пречупиш, слушай ме! Трябва да бъдем силни! Както вече споменах, когато онзи тип се събуди и му обясним каква голяма грешка е станала…
— Сесил — прошепна Пелвис и на наранената му уста се появи вяла усмивка. Тя бързо се изпари. Погледът му притъмня. — Мисля, че… готвят Мама — каза той.
— Не, не е така! — Не му позволявай да се пречупи!, помисли си Флинт. Не му позволявай отново да се изплъзне! — Този тип просто те дразнеше! Чуй ме, не мисли за това. Трябва да се съсредоточим върху други неща.
— Какви? Кой от нас ще убият първи ли? — Пелвис присви очи срещу слънцето. — Не ми пука. Няма да се измъкнем оттук.
— Виждаш ли? Ето затова няма да стане добър ловец на глави от теб. Никога. Защото се отказваш. За бога, аз никога не се отказвам! — Флинт усети как лицето му тупти. Трябваше да се успокои, преди да е получил топлинен удар. — Казах ти, че ще пипна Ламбърт, и го залових, нали?
— Да, сър, така казахте. Но не мисля, че някой от нас ще има възможност да харчи парите от наградата.
— Само гледай. Ще видиш. — Флинт усети как започва да губи контрол. Контролът, помисли си той, беше най-важното нещо. Трябваше да се успокои, преди напрежението от ситуацията да го премаже. Хвана лепкавата ръка на Клинт и усети общия им пулс. — Всеки ловец на глави трябва да е самодисциплиниран. Винаги съм имал добра самодисциплина. Още откакто бях малко момче. Трябваше да я имам, за да не позволя на Клинт да изскача, когато не исках да го прави. Да се показва и да кара хората да гледат на мен като на изрод. Човек се нуждае от самодисциплина, при това от сериозна самодисциплина.