— Приближаваме — каза той зад щурвала в кабината. Дан стоеше до него, а Ардън беше седнала на една пейка на кърмата. — Ще продължим още минута-две и след това малко ще погазим.
Дан кимна. Пушките, пистолетът и мунициите бяха прибрани в едно шкафче в задната част на кабината. След като напуснаха малкия залив, Влака ги прекара през поредица от канали със скорост, която се доближаваше до двайсет и осем възела — максималната скорост на патрулната лодка. Птиците и алигаторите пред тях веднага се разбягваха в търсене на безопасно място, на което да се скрият. Влака каза на Дан, че истинското му име е Ален Шапел, че се е родил на влак между Мобайл и Нови Орлеан, но бил отгледан в Гранд Айл, където баща му организирал риболовни излети. По време на службата му във Виетнам родителите му се преместили в Нови Орлеан, а баща му приел поста на консултант в компания, която произвеждала рибарски лодки. Влака каза, че тресавището било в кръвта му. Трябвало да живее в него, в този красив пущинак, иначе щял да погине. Той знаел, че патрулните лодки — базирани на конструкцията на едни здрави малки плавателни съдове, които се използвали за превозване на провизии до нефтените платформи в Мексиканския залив — били произведени от компания в град Беруик, покрай която Дан и Ардън бяха минали на шейсет и пет километра северно от Хума. През 1976 година купил тази бронирана патрулна лодка и сложил началото на тригодишното ѝ възстановяване, докато не придобила приличен вид. Бебчето се държала добре в някои дни и била истинска побесняла кучка в други, обясни Влака на Дан, но като цяло била бърза и пъргава и тясната ѝ конструкция била идеална за каналите тук. Така или иначе той си обичал лодката.
— Там ще влезем — каза Влака и посочи с брадичка към един канал, който се виеше наляво. — Малко тясно ще стане, така че на дамата кажи да не се притеснява, че ще потънем, ако разни удари отдолу чуе.
Дан отиде отзад, за да предаде съобщението. Влака вкара майсторски Бебчето в канала. Клоните на дърветата задраха от двете страни лодката, а избуялите от водата тръстики и трева се разтвориха пред носа ѝ. Дървесните корони над тях се сгъстиха и превърнаха светлината в тъмнозелен мрак. Бебчето забави скоростта си до вървеж. Влака излезе от кабината и взе едно въже — единият му край беше завързан за десния борд, а в другия имаше кука. Плавателният съд се разтресе, защото нещо се удари в кила. Влака хвърли куката в храсталака, дръпна въжето и то се опъна. След няколко секунди Бебчето спря.
Подготвиха се. Дан се потеше в ужасната влажна жега, но не се страхуваше. Може би само малко. Така или иначе трябваше да свърши работата.
— Тук остави пистолета — каза Влака на Дан, когато ветеранът го извади от шкафа. — Може да има нужда от него тя.
— Аз? — Ардън стана. — Никога не съм стреляла с оръжие!
— Има си първи път за всичко. — Влака сложи пълнител в пистолета. — Как да работиш с предпазителя ще ти обясня, слушай внимателно. Посети ли те някой, докато ни няма, само двама приятели ще ти помогнат да отървеш кожата — господин Смит и господин Уесън, а?
Ардън сметна, че няма да е никак лошо да слуша какво ѝ се обяснява.
— Вземи три кутии. Не ни ли стигнат, ще ни светят маслото — каза Влака на Дан, когато приключи с бързия урок на Ардън. Дан взе три кутии с патрони за браунинга от раницата, като прибра по една в предните си джобове и една в задния. Влака направи същото с мунициите за рюгера, след което си сложи сиво-зелената камуфлажна шапка. — На около четиристотин метра оттук онези типове ще са — каза той и преметна рюгера на дясното си рамо с цевта надолу, за да не се намокри стрелящият механизъм. — Могат да отнесат рогата на Сатаната, с толкова оръжия разполагат — пушки, автомати, всякакви пистолети. Трябва да сме много внимателни от сега нататък или ще сме много мъртви.
Докато Дан премяташе браунинга на рамо, също с цевта надолу, Влака отвори буркан с някаква черна смазка и намаза малко под очите си.
— Настъпи ли време да стрелям, не искам да бъда заслепен. Пропуснеш ли… пуф! Свършен си. — Той подаде мазилото на Дан, който го нанесе по същия начин. Влака навря лице в спътника си и го изгледа с пронизващ поглед. — Влезем ли в престрелка, да разчитам на теб мога ли? Да се подвоумиш няма, нали? Направиш ли го, мъртъв ще си, а?
— Ще направя каквото е необходимо — отвърна Дан.
— Разполагат с човек на вишка, оглежда района той — Залива и тресавището. Запречили са с големи метални порти канала и са оградили с бодлива тел цялото място. — Влака кимна към неприветливия пущинак, изпълнен с бодливи палми, висящи лози и кипариси. — Оттам ще минем. Аптечка със змийска противоотрова нямаме, така че очите отворени си дръж.