— Добре.
— Видим ли две мъртви тела, изнизваме се тихомълком като грешници от неделна служба. Ще се обадя по радиото в Гранд Айл след това. Става ли?
— Да.
Влака прескочи парапета и тихичко стъпи във водата. Тресавището го погълна до средата на гърдите.
— Дан? — каза Ардън, когато ветеранът тръгна да слиза от лодката. Емоциите ѝ отново влияеха на гласа ѝ. — Моля те, бъди много внимателен — съумя да каже тя.
— Сгреших, като ти позволих да дойдеш. Трябваше да останеш в дома на Влака.
Младата жена поклати глава.
— Аз съм, където трябва да съм. Не се тревожи за мен, а за това как ще влезете и излезете.
Дан стъпи във водата и обувките му затънаха десетина сантиметра в тинята.
— Слушай — обърна се Влака към Ардън, — стрелба вероятно ще чуеш. До половин час след първите изстрели не се ли върнем, значи там ще си останем. Радиото на рафта над щурвала е. Батериите са нови, за включване има копче. Не се ли върнем, за помощ започни да се обаждаш по станцията. Всички честоти пробвай и не спирай, докато някой не се обади. Не стане ли, вземай тубата с водата, пистолета и се изнасяй на двата си крака, а?
— Да.
— Наясно да си просто. — Влака се обърна и тръгна напред.
Дан се спря и погледна Ардън. Тъмнолилавият родилен белег вече не беше грозен. Беше като уникална шарка върху крилото на пеперуда или като окраската на мида, която нямаше да се повтори дори и след хиляда години.
— Ще се върна — обеща Дан и последва Влака през тресавището.
Когато се отдалечиха от Ардън, другият мъж му каза:
— Убият ли ни онези, ще намерят и нея. Какво ще ѝ направят, не ми се мисли.
Дан не отговори. Вече се беше сетил за това.
— Да знаеш просто.
Продължиха да газят във водата. Изведнъж пущинакът ги стисна в прегръдката си и застана между тях и Бебчето.
Мръсна кафява вода напълни очите и устата на Флинт и заглуши ужасения му крясък. Пелвис пляскаше до него в лудешки опит да излезе от езерото на алигаторите и да стигне до мъжа, който ядеше месото на Мама. Флинт усети ръката на Клинт да се мята насам-натам, а костите на брат му да се гърчат неспокойно в тялото му. Мисълта, че големите колкото на бебе дробове на Клинт ще се напълнят с вода и той ще се удави, го накара да обезумее от страх. Започна да се бори да се изправи, както не го беше правил никога досега. Зарита с крака, докато обувките му не намериха тинестото и мазно дъно.
Флинт успя да се изправи. Главата и раменете му бяха извън водата. Клинт обаче беше в нея. Пелвис също беше станал, а калната му перука се държеше само на една последна лепенка в телесен цвят. Сподавен и яростен рев се изтръгна от гърлото му. С проява на сила, която Флинт дори не подозираше, че Пелвис притежава, спътникът му го задърпа през водата към кея.
Монти направо се късаше от смях.
— Време е за шоу, момчета! — провикна се към къщата той.
Флинт стъпи върху нещо, което се размърда рязко и му изкара ангелите. Люспесто създание мина покрай тях и ги облиза с опашката си. Тази на втори алигатор удари рамото на Пелвис и той изсумтя от болка, но продължи напред. Езерото около тях се беше превърнало във вихрушка от влечуги, които се биеха помежду си за месото и кокалите, които Монти беше хвърлил във водата. Флинт забеляза, че едно от чудовищата се приближава отляво — муцуната му пореше пенестата повърхност, а котешките му очи бяха насочени към тях. Докато Пелвис го дърпаше, Флинт замахна със свободната си лява ръка към създанието, което изглеждаше достатъчно голямо, за да се направят от него два куфара и една дамска чанта. Ръката му удари водната повърхност пред муцуната на алигатора и плясъкът беше достатъчен, за да го накара да завие, а опашката му да пльосне в калната вода. Пелвис беше ударен в коленете от друг звяр под водата и бе съборен. Грубата като дървесна кора кожа на алигатора се появи от дълбините за момент, който беше достатъчно дълъг, за да може имитаторът да изкрещи силно и да го удари със свободния си юмрук. Изплашеното влечуго изпръхтя и се оттегли, като вдигна малка вълна след себе си. Отново стъпил на крака, Пелвис задърпа Флинт напред.
Две от чудовищата сблъскаха муцуни за едно парче месо, а шумната им свада привлече вниманието на още четири-пет алигатора. Настана кралска битка и влечугите се биеха от всички страни на Пелвис и Флинт. Още алигатори се надигнаха от дъното, а други минаха покрай тях, сякаш за да проверят колко опасна е тази храна, преди да забият челюсти в нея. Пелвис всеотдайно дърпаше Флинт към кея, а Флинт даваше всичко от себе си, за да държи чудовищата настрана — риташе, удряше водата с длан и крещеше безсмислици.