— Добре, стига толкова. — Флинт стисна зъби и се опита да стане. Първия път не успя.
Голт се хилеше насреща му. Мич пристъпи напред и насочи револвера си в главата му, но шефът му му даде нареждане:
— Не, не! Остави го на мира!
Флинт се изправи. Олюля се и едва не падна отново. Запази равновесие. Време беше да се сблъска с грозната действителност.
— Ако ще ни убивате — а мисля, че смятате да направите точно това — какво ще кажете да го направите хуманно?
Щракането на пружините секна.
— Да не би да ни молиш, господин Мърто?
— Не, просто казвам. — Флинт погледна с отвращение езерото. — По куршум в главата за двама ни, какво мислите?
— Искаш да кажеш, че няма да се опитвате да протакате? Да се уповавате на фалшива надежда? Или да ме убеждавате, че ако ви пусна, няма да кажете на абсолютно никой за мен?
— Не, няма — отвърна ловецът на глави. — Изморен съм и всеки момент ще припадна. Няма да играя игрички с теб.
— Няма ли поне да си опиташ късмета, може пък да съм в добро настроение днес? — Голт повдигна вежди.
Флинт не отговори. Не налапвай стръвта!, каза си той. Този тип иска да налапаш стръвта, за да те изрита в зъбите.
— Да не си нюейджър? — попита Голт. — Да не би да вярваш в прераждането и че смъртта ти днес е просто поредното стъпало от космическата стълба?
— Аз вярвам в прераждането — намеси се Шондра. — Двамата с Голт бяхме любовници в… сещате се, онзи стар град, който океанът погълна?
— Атлантида — помогна ѝ мускулестият мъж и намигна на Флинт. — Всеки път го казва.
Ловецът на глави облиза изсъхналите си устни.
— Какво ще кажеш да ни дадете малко вода?
— О, ама къде са ми обноските? По-добре съм възпитан от това. Хайде, идвайте. Бездруго е време за тренировката ми. Шондра, върви в кухнята и им донеси кана с ледена вода. А на мен протеинов шейк. Давай, бързо. — Младата жена побърза да изпълни нареждането. Голт им направи знак да го последват към тентата. Флинт се чувстваше слаб от раната на ръката и от жегата, но въпреки това хвана Пелвис за лакътя.
— Дръж се, чуваш ли?
Шокираният имитатор позволи на спътника си да го поведе след грамадата с ботуши от змийска кожа, а другите мъже ги последваха с извадени пистолети.
— Non — прошепна Влака и свали рюгера, — нямам чист изстрел. Но дори да имах, да им помогна особено нямаше да успея. Да се приближим трябва.
Сърцето на Дан препускаше като лудо, но умът му беше спокоен. Двамата с Влака бяха в дълбоката до гърдите им вода на шейсет метра от езерото с алигаторите, в края на района, в който беше прочистена растителността на тресавището. Бяха прескочили бодливата ограда във водата на трийсет метра зад тях и бяха наранили ръцете си, но раните не бяха сериозни. Пътят от лодката дотук не беше лек. Дан усещаше как силата му го напуска бързо, но трябваше да продължи. Баща му, пораженецът, не беше отгледал пораженец.
Бяха излезли от шубраците точно навреме, за да видят Флинт и Айсли на кея, заобиколени от въоръжени мъже и мускулестия и разголен „шеф“, който Влака беше зърнал при последното си посещение тук. Дан забеляза, че двамата ловци на глави бяха покрити с кал, Айсли беше изгубил перуката си и една алуминиева лодка се мъдреше в средата на езерото с алигаторите. Не му се мислеше през какво бяха преминали, но поне още бяха живи. Не беше ясно обаче докога. Флинт и Айсли тъкмо тръгнаха след мускулестия мъж към къщата, следвани от другите мъже — въоръжените „войници“.
— Онзи тип на вишката, дето на шезлонга си излегнал се е и чете… ооооо, лоша работа, да! — Влака беше насочил рюгера и гледаше през оптиката му. — Пушка има от едната му страна. Уоки-токи на пода. Бинокъл. — Отлепи око от оптиката. — Трябва през откритото да минем и езерото с алигаторите да заобиколим.
— Добре.
— Отзад на къщата може да се наложи да минем. Гърбом да приближим платформата. С мен ли си?
— Да.
— Добре. Тръгваме, бавно и тихо.
— Хей, Голт! — провикна се Док от фотьойла си пред огромен цветен телевизор на метални колелца. — Виж за какво говори Опра днес! За крека в основните училища!
— В Чикаго ли е? — Мускулестият мъж не погледна телевизора. Беше зает да вдига тежести — във всяка от ръцете си държеше по един петнайсеткилограмов дъмбел и тренираше за бицепс, като вените подскачаха под кожата му. По гърдите и лицето му лъщеше пот.
— Не, тази седмица е в Атланта.
— Братята Самчък ще контролират този пазар след три години. — Голт продължи да вдига дъмбелите като добре смазана машина. — Ако ямайците не ги убият преди това.