— Ти ни вдигни — отвърна Флинт.
— Няма проблем. Док? Мич?
— По дяволите! — оплака се Док. — Тъкмо започна „Летящата монахиня“! — Въпреки това мъжът стана от фотьойла и си извади оръжието. Мич направи същото. Док вдигна Флинт на крака, но Мич се затрудни с Пелвис и се наложи Голт да му помогне.
По лицето на мускулестия мъж отново изби пот.
— Вървете към ръба на кея — нареди той.
27. Горещо като в ада
— Ето там ще се качим — каза Влака, докато газеше, потънал до гърдите във вода, към едно мостче в задната част на сглобяемата къща тип „ранчо“. Дан го последва. Той не беше толкова затънал във водата, защото беше по-висок, но му идеше да се откаже и искрено завиждаше на силата на спътника си. Влака остави пушката си на дъските, хвана се за тях и излезе от водата. Взе браунинга на Дан и му подаде ръка. — Добре ли си? — Влака видя тъмните кръгове под очите на спътника си и осъзна, че преходът много го е изморил.
— Ще се справя.
— Болен си, да. — Влака не задаваше въпрос.
— Левкемия — отвърна Дан. — Вече не съм толкова добър като едно време.
— По дяволите, кой ли е? — Намираха се на около два метра и половина от задния вход, който представляваше солидна дървена врата зад комарник. Задната част на къщата беше лишена от всякакви отличителни черти, ако не се брояха няколкото малки прозореца. Тук отзад платформата беше тясна, но се разширяваше около къщата. Влака се огледа наоколо. Зад тях беше тресавището и голяма зелена пещ за горене на боклук, сложена на платформа на петнайсет метра от къщата. — Добре — каза Влака. — Струва ми се това е пътят, по който…
Той млъкна рязко. Чуха гласове отвътре, които приближаваха. Някой щеше да излезе. Влака притисна тяло в стената на три метра вдясно от вратата, а Дан застана на същото разстояние, но отляво. Пушките и на двамата бяха готови за действие. Сърцето на Дан препускаше в гърдите му, а слюнката в устата му беше пресъхнала.
Дървената врата се отвори.
— Да, но няма да остана в бизнеса толкова дълго. — Млад мъж с очила с телени рамки, шарена риза и къси панталони в цвят каки излезе навън, като носеше в ръце гумена кофа за боклук. По него имаше следи от кръв. — Ще направя пари и ще се махна, докато мога. — Той остави комарника да се затвори зад него и тръгна към пещта за боклук. На кръста си носеше пистолет в кобур.
Влака обмисли дали да го нападне и да го удари с приклада на пушката, или да влезе през комарника, когато младият мъж изведнъж спря.
Той огледа мостчето. Видя водата и калта по дъските на мястото, на което бяха излезли от тресавището. Забеляза следите.
И това, както би казал Влака, беше всичко.
Младият мъж се обърна и слънцето се отрази в очилата му за миг. Устата му се отвори, пусна кофата за боклук и посегна към пистолета си.
— Карлос! — извика той. — Има някой тук…
Влака застреля младия мъж, преди да успее да извади оръжието от кобура си. Куршумът го уцели в средата на гърдите му. Той се разтресе като марионетка, залитна от мостчето и падна във водата.
На комарника се появи стреснато лице на латинос. Вратата се затръшна. Отвътре се чу бам-бам-бам от пистолет и на дървото и комарника се появиха три дупки от куршуми. Влака откри стрелба през вратата и изхаби още четири патрона. Извади пълнителя и сложи нов. През това време Дан стреля два пъти през дупките във вратата. В следващия миг Влака изрита вратата и комарника и ги изкърти от пантите им.
— Голт! Голт! — закрещя мъжът на име Карлос. Той беше обърнал кухненската маса и се бе скрил зад нея с насочен към нарушителите пистолет. Влака видя масата, но в този момент един куршум се вряза в касата на вратата до главата му и му се наложи да се измъкне навън. Последва втори изстрел и куршумът проби въздуха на мястото, на което беше допреди малко. — Голт! — Карлос вече пищеше. — Влязоха вътре!
Още при първия изстрел Голт спря.
Знаеше от какво беше. Нямаше никакво съмнение.
— Пушка! — констатира Док. Намираха се на средата на пътя между тентата и езерото с алигаторите.
Разнесе се бам-бам-бам от пистолет.
— Това е Медина! — изкрещя Мич. — Копелето ни намери!
— Млъквай! — Голт чу още изстрели от пушка. Карлос викаше името му от къщата. Лицето му се превърна в мрачна, набръчкана маска. Обърна се и опря дулото на инграма в гърлото на Флинт.
— Голт! — изпищя Карлос. — Влязоха вътре!
Минаха две секунди. Голт примига и Флинт разбра, че е решил да си спести мунициите за големите момчета.