— Мич, остани тук с тях! Док, да вървим! — Голт и Док се обърнаха и побягнаха по кея към къщата. Мич насочи револвера си в гърдите на Флинт, точно над ръката на Клинт.
Още един куршум от пистолет се вряза в касата на вратата. По лицето на Влака изби пот. Дан пъхна пушката си вътре и стреля, без да се прицелва. Куршумът му срещна стъкло. Карлос стреля два пъти по тях и после нервите му не издържаха. Той стана и — докато виеше от страх — напусна сравнително безопасната си позиция зад масата и хукна към кухнята. Почти стигна до нея, когато се подхлъзна на петно кучешка кръв на пода и в същото време Влака стреля по него. Куршумът уцели стената, докато Карлос падаше. Младият мъж се изви и вдигна пистолета си. Дан дръпна спусъка на браунинга и от тялото на Карлос изригна кръв. Той се сви и се загърчи на пода. Влака отиде при него в кухнята и изрита пистолета му настрани. Дан извади празния пълнител от пушката си и сложи нов.
В следващата стая имаше маса за хранене и столове, кожа от ягуар за украса на стената и малък полилей, който висеше от тавана над средата на масата. Вляво започваше коридор, а вдясно имаше стая с билярдна маса и три пинбол машини. Влака и Дан смятаха да напуснат трапезарията и да продължат напред, когато Дан забеляза движение и едно русо момиче с тен, къси панталони и черен сутиен се появи от коридора. Леденосините ѝ очи бяха подпухнали и гневни. Тя вдигна дясната си ръка, в която държеше автоматичен пистолет. Издаде неразбираем и пронизващ писък, от който можеше да ти настръхне косата. Влака насочи пушката си в нея. Младата жена стреля два пъти с пистолета си и изстрелите отекнаха между стените. Първият куршум счупи стъклената витрина на една от пинбол машините, но вторият накара Влака да изкрещи.
Пушката му стреля и куршумът счупи прозореца до жената. Дан сложи пръст на спусъка и насочи оръжието си към нея, но мисълта да убие жена го вцепени за няколко секунди. Това даде възможност на Шондра да се върне обратно в коридора.
Всичко беше като в мъгла, времето се забързваше и забавяше, а миризмата на барут и страх беше като печени горчиви бадеми. Шапката на Влака беше паднала. Той се бе опрял в стената, а лявата му ръка стискаше дясната страна на тялото му. Между пръстите му течеше кръв. Разнесе се вик:
— Господи, това е онзи проклет тип!
Дан видя, че двама мъже са влезли в стаята за игра от друг вход. Единият разпозна като дългокосия Док, а другият беше културист със загар, който държеше уоки-токи в едната си ръка и автомат „Инграм“ в другата. Преди мускулестият мъж да успее да се прицели и да стреля, Дан изпрати два куршума по тях. Док вече беше легнал на пода, а когато видя пушката, вторият мъж — „шефът“, както го беше нарекъл Влака — се скри зад билярдната маса.
В помещението стана горещо като в ада.
— Да се махаме! — изкрещя Дан на Влака, но Влака вече беше видял инграма и отстъпваше. Двамата минаха през вратата на кухнята две стотни от секундата преди автоматът да зареве и от касата на вратата да се разхвърчат трески.
Мич беше изплашен до смърт. По лицето му се стичаха капки пот. Ръката, в която държеше револвера си, трепереше. Постоянно поглеждаше към къщата и потръпваше при всеки изстрел.
Пелвис неочаквано простена силно и се хвана за гърдите. Мич насочи револвера си в него.
О, господи!, помисли си Флинт. Получава нов пристъп!
Пелвис обаче гледаше към нещо зад рамото на мъжа и очите му се ококориха. Той изкрещя:
— Не ни застрелвай!
Флинт осъзна, че това е най-старият номер на света и никога не би сработил, но не се оказа прав, защото ужасеният Мич се обърна и стреля към кафявата вода и покритите с мъх дървета.
Пелвис стовари юмрука си отстрани на главата на мъжа и изведнъж се изсипа върху него като течен катран. Зашеметеният Флинт просто стоеше и гледаше как спътникът му налага Мич с една ръка, а с другата стиска револвера му. Оръжието стреля отново — дулото му беше насочено надолу — и Флинт се размърда — първо краката, а после и юмруците. Той нападна яростно мъжа. Онзи падна на колене, а изражението на лицето му бързо се промени. Пелвис продължаваше да го налага, все едно цепеше дърва. Пръстите на Мич се отвориха и Флинт му взе револвера.
Чуха стъпки по дъските. Някой бягаше към тях.
Флинт погледна — сърцето му биеше като лудо — и видя мъжа от вишката да сваля пушката от рамото си. Той беше жилаво малко копеле, облечено в гащеризон, което спря на десетина метра от тях и стреля. Флинт чу звук като от гневен стършел да прелита покрай тялото му. Сега беше негов ред.