Пелвис държеше револвера, който взеха от Мич. Видя, че в барабана му е останал само един патрон. Пръстите му бяха надрани и кървяха; беше излязъл от ступора си няколко минути преди да нападне Мич — сериозността на ситуацията го беше принудила да изгони отчаянието си заради случилото се с Мама, поне за момента. Докато Флинт се мъчеше да разгадае правилната последователност от бутони, Пелвис погледна през рамо и коремът му се сви от ужас. Голт идваше.
Мускулестият мъж тъкмо беше излязъл от къщата. Спря се. Част от тена на лицето му пребледня, когато видя двамата си мъртви служители и ловците на глави, които се опитваха да избягат с едната от лодките. „Летящата монахиня“ все още вървеше на телевизора. Той се олюля, сякаш осъзнал, че блатната му империя се срутва; после побягна по кея с изкривено от гняв лице и пръст на спусъка на инграма.
— Неприятности! — извика Пелвис и изстреля последния патрон в револвера, но не успя да улучи и Голт въобще не забави крачка. Мускулестият мъж отвърна на стрелбата с кратък откос — куршумите замаршируваха по кея и се врязаха в кърмата на лодката.
— Залегни! — провикна се Флинт и даде всичко от себе си, за да запали по-бързо двигателя. — Лягай долу!
Бам, бам!, излая друго оръжие и изведнъж Голт стисна десния си крак, изгуби равновесие и падна на дъските.
Някакъв мъж, който нито Флинт, нито Пелвис познаваха, се появи изпод кея, от страната на носа на лодката. Беше до гърдите във водата и държеше пушка с оптика. Той стреля трети път, но Голт вече беше приклекнал в другия край на кея и куршумът не уцели плът, а само дърво. Непознатият извика на Флинт:
— Аз ще карам! — Той хвърли пушката в лодката и се качи в нея, стиснал очи от болка от вложеното усилие.
Флинт нямаше представа кой, за бога, е този тип, но ако можеше да управлява това чудо, беше добре дошъл. Отиде отзад и взе пушката, когато мъжът застана зад щурвала.
— Прикривай ни, хич няма да е лошо! — провикна се непознатият, дръпна един лост, включи някакъв превключвател и завъртя ключа. Лодката изпусна мазен син дим. Двигателят ѝ беше повреден от куршумите на инграма. Флинт видя, че Голт застава на коляно и вдига автомата, за да стреля. Нямаше време да се прицелва през оптиката; откри стрелба и продължи да стреля, докато мускулестият мъж не се скри отново.
Двигателят избумтя и моторницата се разтресе. Пушката в ръцете на Флинт беше свършила патроните. Голт вдигна глава. Мъжът зад щурвала сграбчи един от лостовете и го избута нагоре. Изведнъж лодката изрева и подскочи напред с такава сила, че Флинт беше запратен към кърмата и едва не падна, но успя да се хване за една от седалките отзад. Мъжът извъртя щурвала и остави вита пенеста следа в кафявата вода. Откос от автомата се вряза във водната повърхност зад тях. Моторницата се насочи към канала, като мина покрай празната вишка, а Флинт и Пелвис се държаха здраво, за да не паднат. След завоя пред тях се разкриха наполовина потопените порти, направени от метални мантинели и покрити с намотки от бодлива тел, които блокираха канала.
Влака върна лоста обратно.
— Да отиде на носа някой!
Пелвис изпълни нареждането, като прескочи предното стъкло, когато лодката забави.
— Някакъв начин портите да отворим виждаш ли? — попита Влака. — Някакво резе трябва да има!
— Виждам го!
Двигателят на лодката боботеше и кашляше, докато Влака работеше с лостовете, като даваше и отнемаше от мощността, за да доближи носа до портите. Резето, покрито с черна смазка, се намираше почти на нивото на водата. Пелвис легна на носа и се протегна напред; в началото резето му създаваше проблеми, но накрая успя да го дръпне.
Влака даде мощност на двигателя и докато Пелвис се прехвърляше през предното стъкло, отвори портите. Подуши теч на бензин. Инструментите на таблото светеха в червено заради критично прегряване.
— Дръжте се! — изкрещя Влака и бутна лоста за газта докрай.
Дан чу изстрел от пистолет. Нещо разплиска водата на метър от дясното му рамо.
— Свали пушката! Свали я или ще те сваля! — Дан се поколеба. Следващият изстрел едва не облиза ухото му. Той остави оръжието му да падне във водата. — Сложи си ръцете зад главата! Направи го! Обърни се!
Дан се подчини. На мостчето, което водеше до задната част на къщата и пещта за боклук, стояха Док и момичето. И двамата бяха насочили оръжията си в него.
— Видях те по телевизията! — каза Док. Лицето му лъщеше от пот, а косата му беше мокра от нея. Стъклата на слънчевите му очила бяха напукани. — Човече, защо ни прецака така? А? След като те освободих? — Мъжът направо хленчеше. — Така ли се отплащаш за шибаното добро дело?