— Ти разруши… не, не. — Голт млъкна и навлажни устни с език. — Ти разруши бизнеса ми заради това и само заради това?
— Предполагам, че така съм направил — отвърна Дан.
— Охххх, как само ще страдаш. — Голт се ухили с мъртвешки поглед. — Охххх, какви премеждия те чакат само. Кой те доведе тук?
Дан не отговори.
— Док — каза Голт. Док стисна юмрук и удари ветерана в корема. Той падна на колене. Простена и се закашля, а съзнанието му се замъгли и отново се проясни. В следващия миг една окървавена ръка го стисна за челюстта и Голт навря лицето си в неговото. — Кой те доведе тук?
Дан не отговори.
— Док — каза Голт и Док стовари ботуша си в гърба на ветерана. — Искам да го държиш долу — нареди мускулестият мъж. Док седна на раменете на Дан и го прикова към земята. Голт натисна палци в очите му и мускулите на предмишниците му се издуха и заподскачаха под кожата му. — Ще те попитам още веднъж. След това ще ти извадя очите и ще те накарам да ги изядеш. Кой те доведе тук?
Дан беше прекалено изтощен и го болеше прекалено много, за да може да измисли някоя лъжа. Надяваше се Влака да е успял да избяга с моторницата. Може би вече беше стигнал до своята лодка и двамата с Ардън се бяха измъкнали от това място. Не отговори нищо.
— Горкият сляп глупак — каза почти любезно Голт и заби силно палци в очите на Дан. Ветеранът закрещя и се опита да се освободи, но Док го държеше здраво.
Изведнъж натискът изчезна. Дан все още имаше очи.
— Слушай! — каза Голт. — Какво е това?
Разнесе се гръмотевичен шум.
Дан отвори очи — от тях течаха сълзи — и се опита да изгони част от мъглата. Док стана. Шумът се усилваше.
— Това е двигател — каза Док с пистолет в ръка. — Приближава бързо по канала!
— Донеси ми нов пълнител! — В гласа на Голт се усещаше отчаяние. — Док, помогни ми да стана!
Мъжът обаче вече беше тръгнал назад към телевизора с пребледняло лице, докато гледаше входа на канала. Летящата монахиня зад него летеше във въздуха.
Голт се опита да стане, но раненият му крак — бедрената му кост беше счупена — не му позволи да го направи.
С мощен рев и с всички бутала, работещи на максимум, бронираното Бебче на Влака мина покрай вишката, зави и се насочи право към платформата.
Док откри стрелба. Голт изруга с приглушен глас. Дан се ухили и се изправи на колене.
Лодката на Влака не намали дори с възел, когато куршумите започнаха да се врязват в носа ѝ. Тя продължи към платформата, като оставяше кална следа след себе си.
Дан предвиди какво ще се случи и се хвърли колкото можа по-надалеч, за да се махне от пътя на лодката.
Бебчето се вряза в платформата и дъските затрещяха като стотици пистолети. Гредите затрепериха и западаха. Цялата къща се разтресе от удара. Влака не намаляваше газта и Бебчето продължи своето настъпление, като разкъса платформата, разби плъзгащите се стъклени врати, мина през дневната и през паянтовите стени на мечтаната къща на Голт, и излезе от другата страна. Влака даде на заден ход и върна лодката между двете половини на постройката. Докато досъбаряше стените, всичко в къщата започна да пада — мебелите, облицовани в животинска кожа, нощните лампи, масите от изкуствен мрамор, пинбол машините, фитнес уредите, столовете и дори кухненската мивка.
Дан се държеше за едната половина на платформата, която стенеше и трепереше. Стените на къщата започнаха да падат във водата. Док видя как телевизорът в другия край на платформата се търколи на колелцата си назад, но кабелът му продължаваше да е включен в контакта и любимите му изображения останаха на екрана. Той хвърли пистолета си — слънчевите му очила ги нямаше — а на лицето му се изписа луд ужас. Прегърна с две ръце телевизора в отчаян опит да го спаси, но дъските под краката му поддадоха, когато гредите паднаха. Телевизорът натежа на Док и го събори във водата. За известно време се чуваше неприятно пращене и след малко тялото му застина, а от главата му се надигна дим, който заприлича на тъмен ореол, преди тя да потъне.
— Дан! Дан! Хвани ме за ръката!
Гласът принадлежеше на Ардън. Младата жена стоеше на парапета на носа и протягаше ръка към него, докато лодката се измъкваше от натрошените останки. Дан стисна зъби и призова последните си остатъци сила. Скочи от платформата. Пропусна ръката на Ардън, но се хвана за парапета. Краката му увиснаха във водата.
— Издърпай го! Издърпай го! — закрещя Влака иззад надупченото от куршуми предно стъкло на кабината.
Нещо сграбчи краката на Дан и се отпусна на тях.
Едната ръка на Дан изпусна парапета. Той увисна на другата, която беше на път да се извади от рамото му. Погледна надолу и видя Голт под него — части от лицето и кожата на мускулестия мъж бяха изгорени от електрически ток и бяха станали сиви и люспести; нервите му бяха изкривили устата му в мъртвешка физиономия, а едното му око се беше прибрало в главата и се виждаше само тебеширеножълто.