Това беше. Това беше. О, Господи, о, Исусе, това беше…
… не беше.
Флинт осъзна този факт след малко, когато приближиха кея. Нямаше изрисуван прозорец отпред. Къщата, в която се беше родил, имаше четири комина, а тази само три. И не беше построена от бял камък, а от дърво и боята се белеше. Това беше старо имение отпреди Гражданската война, на два етажа, с колони и големи веранди. Хълмистата смарагдовозелена ливада беше същата като от сънищата му, да. Няколко кози пасяха трева долу. Но къщата… не.
Все още имаше пътеводна звезда, която да следва.
— Господин Мърто? — каза Пелвис с глас, който беше по-характерен за Сесил, отколкото за Елвис. — Защо плачете?
— Не плача. Просто слънцето ми пече, затова. На теб не ти ли пече?
— Не.
— Е — отвърна Флинт и потърка очите си, — на мен ми пече.
Влака намали. Двигателят забоботи тихичко, докато се приближаваха. Ардън остави Дан, за да отиде на носа. Вятърът разроши косата ѝ, а очите ѝ грейнаха, изпълнени с надежда. В дясната си ръка стискаше малката розова кесийка с конете играчки в нея.
— Мислех си за онова, което ми предложихте — каза Пелвис.
— И какво беше то? — Флинт знаеше отговора, но се срамуваше да открие картите си.
— Сещате се. За предложението ви да ми станете мениджър. Ще се радвам някой да ми помогне. Не знам дали въобще ще успея, но…
— Определено не си Шопен — прекъсна го ловецът на глави.
— Той е мъртъв, нали? Двамата с Елвис ги няма. Мъртви са. — Пелвис въздъхна тежко. — Мама също е мъртва. Ще ми е необходимо известно време, за да я преживея. Може би никога няма да мога, но… смятам, че е време да погреба и Пелвис.
Флинт изгледа спътника си. Изуми се колко интелигентно изглеждаше без нелепата перука. Определено можеше да го направи доста стойностен човек, ако го облечеше в хубав костюм, научеше го да говори, без да мачка думите, и подобреше маниерите му. Само че това беше почти невъзможна задача, а той си имаше работа като ловец на глави.
— Не знам, Сесил. Наистина не знам.
— Е, просто питах. — Сесил се загледа в приближаващия кей. — Ще отведете ли Ламбърт в Шривпорт?
— Той все още е убиец. И струва петнайсет хиляди долара.
— Да, сър, може и така да е. Разбира се, ако случайно решите още сега, че искате да бъдете… че може да се пробвате като мой мениджър, да ми помогнете да мина на диета и да си намеря участия, тогава повече няма да сте ловец на глави, нали?
— Не — отвърна тихичко Флинт. — Май няма да съм. — Сети се нещо, което онзи мъж в бара в Сейнт Насти каза за Сесил: По дяволите, тогава аз ще му стана мениджър. Ще се махна от това проклето тресавище и ще забогатея. Никога няма да погледна назад.
Навярно можеше да си тръгне, помисли си Флинт. Просто да си тръгне. От Смоутс, от неприятностите, от деградацията. Все още имаше своите дългове и страстта си към хазарта, които го бяха забърквали в много проблеми през годините, и от тези грешки нямаше как да си тръгне, но ако имаше цел и план, рано или късно щеше да ги оправи, нали?
Навярно. Това щеше да е най-големият залог в живота му.
Едва сега Флинт осъзна, че гали ръката на брат си през тениската. Клинт умираше от глад, също като него. И беше изтощен. Флинт имаше чувството, че може да спи цяла седмица.
Ще се махна от това проклето тресавище и ще забогатея. Никога няма да погледна назад.
Досега нямаше възможност да се махне, осъзна той, защото нямаше към какво да се стреми. Ами ако…?, зачуди се.
Ами ако?
Може би този въпрос беше първата крачка, която щеше да го измъкне от всяко тресавище.
— Приближаваме! — провикна се Влака. — Скачайте долу, приятели, завържете ни!
Флинт и Сесил завързаха въжетата за колчетата.
Влака слезе на кея и отиде до една стара бронзова камбана, закачена на триметров стълб. Той хвана въжето ѝ и го задърпа. Камбаната зазвуча по зелената ливада и през дърветата към бялата къща на хълма.
След няколко секунди от нея излязоха три фигури и забързаха надолу по ливадата.
Бяха монахини в бели одежди.
— Сестра Каролайн, няколко пострадали водя с мен! — каза Влака на едната от монахините, която вървеше начело. — С ранен крак е единият, а на другия му трябва преглед на ръката. От такъв и аз имам нужда. Няма да се разсърдя на една-две превръзки, а?