— Не! — каза той, сякаш говореше на непослушно дете. — Не! — Бланчард се опули насреща му с изцъклени сини очи и полуотворена уста. Кръвта продължаваше да блика между пръстите на ветерана. Управителят се разтресе, краката му се раздвижиха и петите му заораха килима. Той се изкашля веднъж. От устата му се търкулна почервенялата му дъвка и беше последвана от още кръв, която се стече по брадичката му.
— Не-о-господи-не-моля-те-не-умирай — замоли се Дан. Нещо в него се пречупи и сълзите му текнаха. Опитваше се да спре кървенето, да върне кръвта обратно в тялото, но това не беше възможно. — Повикайте линейка! — изкрещя той. Охранителят не се помръдна. Смелостта му се беше изпарила, когато бе останал без пистолет. — Някой да извика линейка! — замоли се Дан. — Дръж се! — каза на Бланчард. — Чуваш ли ме? Дръж се!
Гърдите на управителя бяха започнали да хриптят. Звукът ужаси Дан, защото го познаваше много добре. Беше го чувал и преди в Нам — часовникът на смъртта тиктакаше.
Полицията, беше казала госпожа Дювал.
Полицията идва.
Лицето на Бланчард беше пребледняло и изглеждаше като направено от восък. Вратовръзката и ризата му бяха напоени с кръв, която продължаваше да се стича, въпреки че очите на мъжа се взираха в нищото.
Убийство, осъзна Дан. О, господи, аз го убих.
Никоя линейка не можеше да стигне навреме. Знаеше го. Куршумът беше нанесъл прекалено много поражения.
— Съжалявам, съжалявам — заповтаря ветеранът с пресипнал глас. Очите му се бяха напълнили със сълзи. — Съжалявам, мили боже, съжалявам.
Полицията идва.
Пред очите му изникнаха белезници и решетки. Видя бъдещето си зад каменни стени и ограда от бодлива тел.
Нямаше какво друго да направи.
Дан стана и стаята бавно се завъртя пред очите му. Погледна окървавените си ръце и усети миризмата на кланица.
Побягна покрай охранителя и излезе от кабинета. В коридора бяха наизлезли хора от другите отдели, но когато видяха окървавената му риза и посивялото му лице, се махнаха от пътя му. Мина покрай асансьора и се насочи към стълбището.
В края на стълбите се озова пред две врати — едната водеше обратно към касите, а на другата пишеше: „АВАРИЕН ИЗХОД! ЩЕ СЕ АКТИВИРА АЛАРМАТА!“. Дан я отвори и зазвуча пронизителна аларма. Посрещна го изгаряща светлина. Беше излязъл на паркинга до банката. Пикапът му беше на двайсетина метра от него, покрай банкомата и кабинките, които обслужваха автомобилите. Все още нямаше следа от полицейска кола. Прибяга до пикапа си, трескаво отключи вратата и седна зад волана. Двама мъже, никой от които не беше полицай, излязоха през аварийния изход и се зазяпаха в Дан, който запали двигателя, тръгна на заден ход и излезе от паркомястото. Спирачките му запищяха, когато настъпи педала, за да не се забие в паркираната зад него кола. Завъртя волана, ускори, за да напусне по-бързо паркинга, и с още едно изпищяване на спирачките и гумите зави наляво по улицата. Хвърли поглед на огледалото за обратно виждане и забеляза полицейска кола с пуснати светлини да спира до тротоара пред сградата. В мига, в който погледна през предното стъкло, видя втора полицейска кола да минава покрай него с пусната сирена, запътена към банката.
Дан нямаше представа с колко време разполага. Апартаментът му беше на осем километра на запад. Лицето му бе плувнало в пот, а воланът лепнеше от кръвта.
От гърдите му се изтръгна един стон и заседна в гърлото му.
Заплака тихичко.
През целия си живот се беше опитвал да живее правилно. Да бъде честен. Да спазва правилата и да бъде добър войник, без значение какво излизаше от този свят, пълен със змийски дупки.
Докато караше към апартамента си и се бореше с желанието да настъпи газта до ламарината, Дан осъзна какво му се беше изсипало на главата заради една глупава и безсмислена секунда.
Обезумях, помисли си той. Избърса си очите с предмишницата с татуировката на змия. От металическата миризма на кръвта и от жегата му се повдигна. Да обезумея след цялото това време.
Той осъзна, че беше направил първата крачка от едно пътуване, от което нямаше връщане.
3. Знакът на Каин
Побързай!, каза си Дан, докато вадеше дрехи от дрешника и ги тъпчеше в един сак. Много-си-бавен-побързай-ще-са-тук-всеки-момент…