— Играй или се отказвай — отново се обади Амброуз.
— Отговарям на петте и вдигам с десет. — Чиповете изтракаха на масата.
— Отговарям на петнайсетте долара — каза мъжът с лилаво-синия костюм, а гласът му беше толкова тих, че приличаше на шепот — и залагам още петнайсет. — Той метна чиповете.
— О, божичкоооо! — Амброуз разгледа картите си с повишен интерес. — Говори ми, говори ми! — Той взе почти изгорялата си цигара от пепелника и си дръпна няколко пъти от нея, сякаш искаше да предвиди бъдещето чрез димни сигнали.
Ник, барманът от залата за билярд, влезе, докато Амброуз разглеждаше картите си, и попита дали някой желае ново питие. Джуниър си поръча още един „Будвайзер“, а Винсънт поиска да му допълнят чашата със студен чай. Мъжът с лилаво-синия костюм допи мътната си течност на две големи глътки.
— Още едно от това — каза той.
— Ах… сигурен ли си, че не искаш малко захар в него? — попита Ник.
— Не. Само чист лимонов сок.
Барманът се върна в залата. Амброуз изпръхтя за последно и остави картите си на масата.
— Отказвам се. Жена ми бездруго ще ми срита задника.
Ройс отговори и вдигна с още пет. Джуниър задъвка долната си устна.
— Проклятие, не трябва да се отказвам! — каза той. — Мамка му, вдигам с пет на твоите!
— И още петнайсет — дойде отговорът.
— Малеееее! — Амброуз се ухили. — Някой ще си сваля картите!
— Отказвам се. — Картите на Ройс полетяха към масата.
Джуниър се облегна на стола си с притиснати до гърдите му карти. На лицето му беше избила още пот. Той се мръщи доста дълго време на мъжа до него, когото бе започнал да ненавижда през последните два часа.
— Блъфираш, мамка му — каза Джуниър. — Последния път те хванах, че се опитваш да ме изпързаляш, нали?
— Петнайсет долара върху твоите, Джуниър — напомни му Амброуз. — Какво смяташ да правиш?
— Не ме препирай, човече! — Пред него имаше само два червени чипа, а беше започнал играта с повече от двеста долара. — Опитваш се да ме изиграеш, нали, господин Късметлия?
Мъжът до него го изгледа. Светлосините му очи направо го изпепелиха.
— Казвам се Флинт — каза му с шептящия си глас.
— Хич не ми пука! Щом се опитваш да ме ограбиш, ще те наричам както си искам!
— Слушай, Джуниър, внимавай какво говориш! — предупреди го Ройс.
— Някой знае ли кой е този тип, по дяволите? Идва тук, включва се в играта ни и ни обира всичките! Откъде да знаем, че не е професионалист?
— Платих си за мястото — отвърна Флинт. — Не се оплака, когато ми прибра парите.
— Може би се оплаквам сега! — озъби се Джуниър. — Някой от вас познава ли го? — попита другите той. Ник Маккамън влезе в малката стаичка с питиетата на поднос. — Ей, Ник! Виждал ли си този тип преди?
— Не бих казал, че съм.
— Тогава как се озова от улицата на масата ни за покер? Как така всичките ни проклети пари сега са у него?
Флинт скри картите с лявата си ръка, отпи глътка от новия лимонов сок и потърка студената чаша в челото си.
— Отговори на залога — каза той — или си върви у дома да се оплакваш на майка си.
Джуниър издиша облак дим. Бузите му бяха започнали сериозно да почервеняват.
— Може би двамата с теб трябва да отидем да потанцуваме отвън на алеята, какво ще кажеш?
— Стига, Джуниър! — скастри го Амброуз. — Играй или се отказвай!
— Ник, заеми ми пет долара.
— Няма начин! — отвърна барманът, който беше тръгнал да излиза. — Не съм ти банка, човече!
— Някой да ми заеме пет долара — обърна се Джуниър към другите. Молбата му беше посрещната от мълчание, което можеше да накара и камъните да пуснат сълза. — Говорим за пет долара! Какво ви става, момчета?
— Не заемаме пари в тази стая — напомни му Амброуз. — Никога не сме го правили и никога няма да го направим. Знаеш какви са правилата на къщата.
— Щях да ти заема, ако я беше закъсал!
— Не, нямаше да го направиш. А и не бих те молил. Правилото е да играеш със собствени пари.
— Е, хубаво е да разбереш кой ти е приятел! — Джуниър свали евтиния часовник от ръката си и го плъзна пред Флинт. — Ето, проклет да си! Трябва да струва петнайсет-двайсет долара!
Мъжът с лилаво-синия костюм го взе да го огледа. След това го върна на масата и се облегна на стола си с притиснати до гърдите му карти.