— Добър Клинт — каза Флинт и тръгна бързо към Джуниър, който продължаваше да е подвластен на шока и изумлението. Извади дясната си ръка от джоба. Беше ѝ нахлузил месингов бокс. Последвалият удар беше бърз и безкомпромисен. Той стовари юмрука си в брадичката на Джуниър и главата на мъжа политна назад. Джуниър изрева и се олюля към контейнерите за боклук. Флинт му се нахвърли отново — действаше грациозно, почти като балетист — и месинговият бокс накара скулата от лявата страна на лицето на мъжа да изхрущи.
Джуниър простена и падна на колене. Остана така, докато главата му се поклащаше, а гневът напускаше очите му, отстъпвайки място на причинените от болката сълзи.
— Знаеш ли — отбеляза Флинт, — онова, което каза — че ще си получа заслуженото — беше много забавно. Много, много забавно. — Той докосна пръстите на дясната ръка на Джуниър с върха на излъсканата си черна обувка и пусна евтиния часовник на мъжа на асфалта до тях. — Никой на тази земя не може да ми стори нещо по-лошо от онова, което вече съм преживял. Разбираш ли ме?
— Аххххмолате — съумя да изфъфли Джуниър.
— Бил съм на твое място — продължи Флинт. — Това ме направи по-зъл. Но и по-умен. Онова, което не те убива, те прави по-умен. Вярваш ли на такива поговорки?
— Преееедааамсе — каза мъжът.
— Вземи си часовника. Давай. Вдигни го.
Ръката на Джуниър бавно се затвори около часовника.
— Браво. — Студената усмивка не напусна лицето на Флинт нито за секунда. — А сега да продължим с образоването ти.
Той призова яростта си.
Никак не му беше трудно. Тя се състоеше от ухилени физиономии и груб, подигравателен смях. Носеше му спомени за една лоша вечер на масата за блекджек и за спокойно отправените заплахи на една от акулите в бизнеса, на която дължеше пари. В нея участваше и гласът на Смоутс, който му нареди Десет минути, както и цял един живот на мъчения и горчивина. Яростта направо изригна от Флинт като експлозия. Ръката на Клинт я усети и сви пръсти в юмрук. Флинт си пое въздух, вдигна крак, изпусна рязко въздуха и смаза пръстите на Джуниър с обувката си.
Часовникът се счупи. Същата съдба споходи два от пръстите и палеца на мъжа. Онзи зави от болка, заграчи и се сви на една страна с притисната до гърдите му ръка, в чиято длан се бяха забили стъкълца от часовника.
Флинт отстъпи. Лицето му беше плувнало в пот, а бузите му бяха зачервени. Бяха му необходими няколко секунди, за да успее да проговори и когато го направи, гласът му беше плътен и дрезгав.
— Можеш да разкажеш на полицията за това, ако искаш. — Флинт прибра месинговия бокс в джоба си. — Кажи им, че изрод с три ръце го е направил и виж как ще ти се смеят.
Джуниър продължи да се гърчи. Вниманието му беше другаде.
— Пожелавам ти успех. — Флинт мина покрай мъжа, излезе от алеята и се качи в колата си. Запали двигателя, който изръмжа дрезгаво, и потегли към заложна къща „Зоната на здрача“ на „Стоунър авеню“.
Докато шофираше, стомахът му се сви. Яростта го беше напуснала и бе заменена от срам. Беше жестоко и дребнаво от негова страна да счупи пръстите на този тип; изгуби контрол и постъпи подло. Контролът беше важен за него. Без контрол мъжете слизаха до нивото на животните. Той сложи касета в касетофона и се заслуша в приятния и чист звук на прелюдиите за пиано на Шопен, които бяха сред любимата му музика. Караха го да се сеща за съня си. В него стоеше на красива и хълмиста смарагдовозелена ливада и гледаше към имение от бял камък, с четири комина и с огромен изрисуван прозорец отпред.
Флинт смяташе, че това е домът му, но не знаеше къде се намира.
— Не съм животно. — Гласът му все още беше изпълнен с емоции. — Не съм.
Джуджешката лява ръка неочаквано изникна пред лицето му и удари асо пика в бузата му.
— Стига, копеле — каза Флинт и набута ръката на Клинт обратно там, където ѝ беше мястото.
Заложна къща „Зоната на здрача“ се намираше между „Заемите на чичо Джо“ и ресторант „Малкият Сайгон“. Флинт спря отзад, точно до последен модел „Мерцедес Бенц“, който принадлежеше на Еди Смоутс. На табелката на задната врата на заложната къща пишеше „«Дикси» — гаранции и събирания“. Клинт беше започнал да шава под ризата на Флинт, очевидно огладнял, затова, преди да слезе от колата, той протегна ръка към задната седалка и взе пакет солети „Риц“. Натисна един бутон на тухлената стена до вратата и няколко секунди по-късно се разнесе сърдитият глас на Смоутс.
— Закъсня.
— Дойдох възможно най…
Вратата зажужа, което подсказа на Флинт, че е била електронно отключена. Той влезе вътре, където работеше климатик. Вратата се заключи отново след него; Смоутс държеше много ценни неща тук и като цяло беше предпазлив човек. В малката чакалня имаше няколко пластмасови стола. Офисът на фирмата беше затворил още преди час и нямаше клиенти. Флинт знаеше къде отива — това място му беше познато като ръката на брат му. Прекоси чакалнята и почука на една врата.