— Влизай! — каза Смоутс и Флинт го стори.
Както обикновено, Еди Смоутс седеше в своето мише гнездо насред купчини от документи и папки.
Кабинетът му миришеше на чесън, лук и мазнина — основните съставки на закупената от „Малкият Сайгон“ вечеря в стиропорените кутии и чаши на разхвърляното му бюро. Смоутс тъпчеше лепкаво пиле в голямата си уста. Той имаше зорките и тъмни очи на пор, широкият му скалп беше обръснат и на лицето му се мъдреше сива козя брадичка. Ръцете и раменете му бяха яки и издуваха лаймскозеленото му поло, но и коремът му не беше никак малък. Преди двайсет години Смоутс беше професионален кечист, носеше маска и се представяше с прякора Господин Хикс.
— Ся’й — каза той и осмука пилешкото от една кост.
Флинт седна в единия от двата стола пред бюрото. Зад Смоутс имаше метална врата, която водеше до заложната къща, която също беше негова собственост. На един видимо хлабав рафт до стената бяха наредени шест телевизора, десет видеа и повече от дванайсет усилвателя. Телевизорите бяха пуснати — всеки на различен канал — но звукът им беше намален и не се чуваше.
Смоутс продължи да пирува шумно. Козята му брадичка лъщеше от мазнина. Флинт се отврати от липсата на обноски у шефа си и се загледа в ценната му колекция, която онзи наричаше „моите красоти“. Във висока стъклена витрина бяха изложени мумифицирана котка с две глави, отрязана човешка ръка със седем пръста, която плуваше в буркан с мътна консервираща течност, черепът на бебе с допълнителна дупка в средата на челото си и — най-жестоката шега на природата по мнение на Флинт — препарирана маймуна с трета ръка, която се подаваше от врата ѝ. На рафт над „красотите“ се намираха осем фотоалбума със снимки, които Смоутс колекционираше, за да задоволи тази своя страст, която можеше да се сравнява само с другите му две — правенето на пари и яденето. Мъжът беше ценител на изроди. Другите хора се наслаждаваха на старо вино, красиви картини и скулптури, а той копнееше за гротескови изчадия от плът и кръв. Флинт, който живееше в апартамент в Монро, на сто и шейсет километра източно от Шривпорт, не беше ходил в дома на Смоутс през шестте години, в които работеше за „Дикси“, но научи от един от колегите си, че работодателят му имал цяло мазе със сувенири, събирани цели пет десетилетия от най-различни пътуващи циркове. Нещото, което караше хората да копнеят да зърнат такива причудливи и отвратителни уродливи творения, се беше вкоренило дълбоко в мрачната душа на Смоутс.
Подобно увлечение отвращаваше Флинт, който се считаше за изискан джентълмен. Въпреки това самият той все още щеше да е обект на това ужасно увлечение, ако Смоутс не беше посетил цирковата шатра, която насред други атракции рекламираше Флинт и Клинт — Две в едно. Смоутс му плати, за да го заведе в едно фотографско студио, където да го снима без риза за поредица от снимки, които вероятно бяха намерили своето място сред другите в албумите. Флинт не изгаряше от желание да ги разгледа, тъй като беше виждал достатъчно изроди на живо, за да му държи влага до края на живота му.
— Спечели или загуби? — попита Смоутс, без да вдига очи от пилето с чесън.
— Спечелих.
— Колко?
— Около триста и петдесет.
— Браво. Радвам се, когато побеждаваш, Флинт. Когато ти си щастлив и аз съм щастлив. Щастлив си, нали?
— Да — отвърна мрачно мъжът.
— Искам момчетата ми да са щастливи. — Смоутс млъкна и огледа чинията с кости за някое останало парче месо. — Не обичам обаче да закъсняват. Десет минути не са петнайсет. Да не би да имаш нужда от нов часовник?
— Не. — Ръката на Клинт се подаде от предната част на ризата на Флинт и започна да драска и гъделичка брадичката му. Мъжът извади една солета от кутията и я даде на пръстите. Ръката веднага се скри и изпод ризата на Флинт се разнесе хрупане.
Смоутс избута чинията настрани с лъщящите си от мазнина пръсти. Очите му бяха засияли трескаво.
— Откопчай си ризата — нареди той. — Искам да го гледам, докато се храни.
Колкото и да му беше неприятно, Флинт се подчини. Смоутс беше човекът с портфейла и не толерираше неподчинение от страна на „момчетата“ си. Той разкопча ризата и осигури на работодателя си добра видимост към тънката джуджешка ръка, която започваше от лакътя точно под слънчевия му сплит.