— Нахрани го — каза Смоутс.
Флинт извади солета от кутията. Почувства как меките кости на брат му се движат бавно в него и притискат органите му. Клинт подуши солетата и ръката му я затърси, но Флинт я насочи към образуванието с размерите на юмрук, което се подаваше от дясната му страна. Смоутс се беше навел напред и наблюдаваше с огромен интерес. Образуванието беше също толкова бяло като ръката, нямаше косми, нито очи, но пък разполагаше с ноздри, уши като малки мидени черупки и тънки устни. С приближаването на солетата устните се отвориха с мек и мляскащ звук и разкриха малки остри зъби и език, който можеше да принадлежи на котенце. Устата лапна солетата и зъбите заработиха. Флинт си дръпна ръката, за да не бъде ухапан. Понякога Клинт се вълнуваше прекалено много по време на хранене.
— Невероятно. — На лицето на Смоутс плуваше замечтана усмивка. — Нямам представа как са ви се оплели кабелите, но са се оплели много сериозно, нали?
Флинт закопча ризата си, като остави копчето по средата разкопчано, както правеше винаги. Лицето му беше лишено от емоции.
— Защо ме повика?
— Виж това. — Смоутс взе дистанционно от бюрото си, натисна едно от копчетата му с големия си мазен палец и едно от видеата заработи. За няколко секунди на един от екраните се появиха „снежинки“, които бяха заменени от красива чернокоса журналистка. Тя говореше на микрофон, а зад нея имаше полицейска кола и скупчени пред въртящите се врати на някаква сграда хора. Смоутс използва второ дистанционно, за да увеличи звука.
— … този следобед. Според полицията става въпрос за постъпка на отчаян и разстроен мъж — каза журналистката. — Емъри Бланчард, управителят на кредитния отдел на Първа търговска банка, е починал в линейката на път за болница „Ол Сейнтс“. Само допреди миг тук беше Клифтън Лайлс, президентът на банката, който даде изявление.
Картината се смени. Един намръщен мъж с бяла коса стоеше пред сградата, а в лицето му беше навряна гора от микрофони.
— Искам да ви уверя, че нямаме намерение да стоим със скръстени ръце и да оставим ненаказано подобно безчинство — каза Лайлс. — Обявявам награда от петнайсет хиляди долара за залавянето на Ламбърт. — Мъжът вдигна ръка, за да предотврати крясъците на журналистите. — Не, няма да отговарям на въпроси. По-късно ще дам пълно изявление за пресата. Надявам се и се моля този човек да бъде заловен, преди да е убил още някого. Много ви благодаря.
На екрана отново се появи журналистката.
— Това беше Клифтън Лайлс, президентът на Първа търговска банка. Както виждате зад мен, на мястото все още има сериозна активност от страна на полицията, която продължава да…
Картината застина. Смоутс намали звука.
— Лудият шибаняк е влязъл в банката и е застрелял Бланчард. Изгубил е контрол, защото са искали да му отнемат пикапа. Готов ли си да го заловиш и докараш при мен?
Флинт хранеше Клинт, докато гледаше записа. Сега и той лапна една солета и остави пръстите на брат си да опипват въздуха през отвора в ризата му.
— Винаги съм готов — отвърна той.
— Така си и помислих. Обадиха ми се. — Смоутс имаше човек в полицията, който му осигуряваше всичката необходима информация срещу заплащане. — Трябва да действаш бързо. Личното ми мнение е, че нямаш голям шанс да го заловиш. Всяка кука в щата ще го погне. Но тъй като няма други оферти на масата, можеш да се пробваш. — Той драсна клечка кибрит и запали пура, която стисна между зъбите си. Отпусна се на стола си и издиша дим към тавана. — Ще ти дам шанс да изведеш новия ми човек на тренировъчна обиколка.
— Нов човек? Какъв нов човек?
— Онзи, когото смятам да наема. Казва се Айсли. Дойде да ме види този следобед. Има потенциал, но още е зелен. Искам да разбера от какво е направен.
— Работим сами — отвърна Флинт.
— Айсли е отседнал в мотел „Олд Плантейшън“ до летището. — Смоутс потърси бележника си на разхвърляното бюро. — В двайсет и трета стая — съобщи, когато го намери.
— Работим сами — повтори Флинт, малко по-силно този път.
— Аха. Може и така да е, но сега искам да вземете с вас Айсли.
Мъжът с три ръце се помести неудобно в стола си. Налегна го ужас.
— Не поз… не позволявам на никого да се качва в колата ми.
— Ебаваш ли се с мен? — Смоутс се намръщи зад бюрото си и физиономията му определено не представляваше приятна картинка. — Виждал съм таратайката ти. Няма нищо специално в нея.
— Знам, но… Не качвам кой да е в нея.