Точно с това се занимаваше нейният Специален отдел. Той беше създаден нарочно от кмета на Чикаго, за да разследва всички «необичайни» престъпления, които се извършват в града. Общественото мнение, Църквата и официалната полиция продължават да се мръщят при всяко споменаване на «магия», «свръхестествени сили», «вампири» или «магьосници», но тези създания продължават да шарят наоколо — тролове под мостовете, феи, които крадат деца от люлките, призраци, духове и привидения от най-различен вид. Те продължават да тормозят и да раняват хората и според някои статистики нещата стават все по-лоши, вместо да се подобряват. Някой трябва да ги спре. В Чикаго и неговите предградия това са Карин Мърфи и нейният Специален отдел.
Тя се задържа на поста си по-дълго от своите предшественици главно защото прие идеята, че в реалния свят може да има нещо повече от сънищата в книгите. И защото използваше услугите на единствения магьосник в страната, който ги предлагаше свободно.
Не знаех какво да кажа и устата ми сама изрече:
— Карин, съжалявам.
Между нас се възцари продължително мълчание.
Накрая тя потръпна и поклати глава.
— Добре — каза тя, — но ако те вкарам в това разследване, искам да ми дадеш дума, Хари. Този път никакви тайни. Нито за да ме предпазиш, нито за нещо друго.
Обърна се към прозореца и чертите на лицето и като че ли омекнаха под лунната светлина и отблясъците на далечните улични лампи.
— Мърфи — казах аз, — не мога да ти обещая такова нещо. Как може да ме караш…
Гневът проблесна по лицето и и тя се протегна към моята ръка. Направи нещо с един от пръстите ми и изпитах силна болка по цялата ръка, която дръпнах назад инстинктивно и изпуснах ключовете. Тя ги улови във въздуха и заби един от тях в стартера.
Трепнах от болка и разклатих пръстите си. След това положих ръка върху нейната.
— Добре — казах аз. — Добре. Обещавам. Никакви тайни.
Тя ми стрелна един светкавичен поглед, след което се обърна напред. Запали колата и излезе от паркинга.
— Добре — каза тя. — Ще ти кажа всичко. Правя го, защото имам нужда от всякаква помощ. Ако не успея да пипна този върколак, до края на месеца ще имаме цяла камара трупове на раменете си. И освен това — добави тя, — ако се проваля, ще ме изхвърлят от работа. А ти ще се окажеш зад решетките.
Глава 4
Зад решетките? — казах аз. — В затвора? По дяволите, Мърфи. Кога смяташе да ми кажеш?
Тя ми хвърли един намръщен поглед, а лицето и се осветяваше от фаровете на колите в отсрещното платно.
— Моля те, Хари, само не започвай сега. Достатъчно неприятности си имах цял месец.
Дузина въпроси се запрепъваха из устата ми, но само един успя да се промъкне с виене:
— Защо не ми се обади за другите убийства през миналия месец?
Мърфи се съсредоточи върху пътя.
— Исках. Повярвай ми. Но не можех. В комисията за вътрешно разследване започнаха да ме разпитват за това, какво се е случило с Виктор Селс и Джони Марконе през пролетта. На някого му дошла идеята, че съм в съдружие с Марконе. И съм спомогнала за убийството на неговия конкурент и за ликвидирането на бандата на Третото око. Започнаха здраво да се ровят в тези събития.
Усетих внезапен пристъп на вина.
— Защото ставаше дума за мен. Ти извади заповед за арестуването ми, а след това я отмени. И след като всичко приключи, тръгнаха едни слухове за мен и Марконе…
Мърфи стисна устни и кимна.
— Да.
— И ако беше ми се обадила, това щеше само да налее масло в огъня.
Почесах се по челото. Същите, които разследваха Мърфи, щяха сигурно да се занимаят по-обстойно и с мен. Тя ме е защитила. Въобще не бях допуснал, че слуховете, които Марконе беше разпространил, може да имат отношение към друг, освен към мен. Има още да учиш, Хари.
— Едно е сигурно, Дрезден, ти не си глупав — потвърди тя. — Понякога малко наивен, но не и глупав. Комисията не можа да изрови нищо, но има достатъчно хора, които са убедени, че аз съм замесена, и заедно с тези, които ме мразят, могат добре да ме прецакат, ако им се удаде възможност.