— Пък и за да изпълним онова, което ти предлагаш, би трябвало да отделим работници и време от нещата, които донасят пари в семейството ни. Този дънер е прекалено голям. Входът, през който е бил донесен, е рухнал отдавна. Стволът е прекалено дълъг, за да бъде пренесен през коридорите. Единствената алтернатива е работници да разчистят гората над нас и да прокопаят тунел, след което би се наложило да разтрошим кристалния купол, за да направим място за издигащите механизми. Задачата би била непосилна.
— Ако съм прав, ще си е струвало.
— Дали? Нека приемем, че ти си прав и че от този дънер действително се излюпи нещо. Какво ще стане тогава? Какви гаранции имаш, че подобно създание ще се отнесе благосклонно към нас? Или че изобщо ще ни обърне внимание? Няма човек, който да е чел повече от свитъците и плочките на Древните от теб. Ти сам знаеш, че драконите, споделяли техните градове, са били арогантни и агресивни създания, склонни сами да се сдобиват с онова, което им се прииска. Би ли желал подобно създание да се разхожда между нас? По-лошо: какво ще правим, ако то ни мрази заради нещата, които неволно сме причинили на останалите дънери? Погледни колко е голям този ствол, Рейн. Нима си готов да изправиш своите родственици срещу подобен враг, само за да задоволиш любопитството си?
— Любопитство! — изсумтя младежът. — Далеч не става дума за любопитство, майко. Аз изпитвам състрадание към плененото същество. Освен това изпитвам вина за онези, които тъй безсмислено разрушихме през годините. Стремежът към покаяние може да бъде не по-слаб от любопитството.
Яни стисна юмруци.
— Рейн, няма да обсъждам това повече тук. Ако искаш да продължим разговора си, ще го сторим у дома, а не в тази влажна пещера, където тези… тези неща влияят на мислите ти. Това е последната ми дума.
Рейн бавно се изправи и скръсти ръце. Тя не виждаше лицето му, но и не ѝ се налагаше. Тя знаеше, че устните са прилепнали една към друга. Упорито момче. Защо трябваше да бъде толкова упорит?
Тя не гледаше към него, докато отправяше предложението си за мир.
— След като помогнеш на работниците в западния коридор, струва ми се, че би било уместно да обсъдим пътуването ти до Бингтаун. Аз обещах на Вестритови, че ти няма да глезиш Малта с подаръци, но е подобаващо да вземеш дарове за майка ѝ и баба ѝ. Освен това трябва да подберем и дрехите за пътуването ти. Това е много важно, защото ти винаги се обличаш много мрачно. А един мъж, който ухажва, трябва да привлича окото. Разбира се, трябва да останеш забулен. Колко забулен, това вече ще зависи от теб.
Ходът ѝ успя. Напрежението го напусна; тя можа да усети усмивката му.
— Ще бъде дебел воал, но не поради причината, за която мислиш. Аз смятам, че Малта е жена, която обожава мистериите и интригата. Мисля, че точно това я привлече към мен.
Яни бавно се отправи към изхода. Както се беше надявала, Рейн я последва.
— Нейните близки я смятат за дете, а ти я наричаш жена — каза тя.
— Тя определено е жена. — Тонът му не оставяше място за съмнение. Той се чувстваше горд от това обявяване.
А Яни се чудеше на промяната, настъпила у сина ѝ. По-рано той не бе проявявал подобен интерес към жена, макар да не липсваха кандидатки. За останалите Дъждовни семейства всеки от синовете на рода Купрус би представлявал отличен съпруг. До този момент те се бяха опитвали да уредят брака му само веднъж, а Рейн бе отказал категорично. От бингтаунските Търговци също бяха дошли няколко предложения, но към тях той се бе отнесъл с презрение. Не, това бе прекалено силна дума за нещо, на което той не бе обърнал почти никакво внимание. Но може би Малта Вестрит щеше да спаси сина ѝ от неговата мания.
Тя му се усмихна през рамо.
— Трябва да призная, че тази Малта ме заинтригува. Нейните близки говорят за нея по един начин, а ти — съвсем по друг… Нетърпелива съм да се запозная с нея.
— Надявам се, че скоро ще имаш тази възможност. Възнамерявам да поканя нея и семейството ѝ да дойдат да ни посетят. Стига ти да одобряваш, разбира се.
— Знаеш, че никога не бих възразила. Семейство Вестрит се ползва с висока репутация сред Дъждовните Търговци, въпреки решението им да престанат да търгуват с нас. Но със сливането на нашите два рода ще се сложи край на това им решение. Те разполагат с живия кораб, с който да пътуват по Реката… а когато бракът бъде сключен, той ще им принадлежи изцяло. Двамата с Малта ви очаква заможност.
— Заможност. — Рейн произнесе думата с известен присмех. — Двамата с нея имаме далеч по-добри перспективи от заможност. В това, майко, мога да те уверя.