— Кажи ми, ако мога да ти помогна с нещо — рече тя.
Уинтроу кимна, прекалено шокиран, за да отговаря, и напусна каютата. Едва няколко крачки отвъд той спря; трябваше да се облегне на стената, за да успокои треперенето си поне отчасти. Дързостта на споразумението, което бе сключил неотдавна, сега го удивляваше. Дръзките думи много скоро щяха да се превърнат в кървави дела. Думи, обещали, че той ще разреже месото на Кенит, ще прекъсне костта и ще отстрани участък от крака.
Той поклати глава, преди масивността на ситуацията да го е стреснала.
— Напред е единственият път — каза си той и тръгна да търси Бриг. Пътьом се надяваше, че сандъчето с лекарства е било намерено.
Капитан Фини остави чашата си, облиза се и се ухили към Брашън.
— Знаеш ли, ти се справяш добре.
— Предполагам — неохотно отвърна Брашън.
Контрабандистът се засмя гръмко.
— Но ти не искаш това, нали?
Брашън отново сви рамене. Капитан Фини изимитира жеста му и отново се засмя дрезгаво. Той беше нисък мъж с четинесто лице. Над носа, прошарен с вени, блестяха очите на невестулка.
Капитанът посегна към чашата си, сетне реши, че за днес е пил достатъчно бира. Превърнал жеста си в изтласкване, той посегна към своя хумидор с киндин. Пръстите му умело отделиха стъклената запушалка и наклониха кутията. Няколко сочни къса от наркотика изникнаха в отговор на разклащането. Фини отчупи голямо парче, сетне протегна дървената кутия към Брашън.
Помощникът му мълчаливо поклати глава и потупа с пръст долната си устна: парченце от същата субстанция вече се намираше там. Черно като катран късче с богат вкус, чието концентрирано удоволствие се разпространяваше сред Брашъновото тяло. Но този ефект не пречеше на моряка да си припомня, че никой не отправя комплименти, без да иска нещо в замяна. Дали в това си състояние щеше да успее да се изправи срещу капитана при нужда?
— Сигурен ли си, че не искаш ново парче?
— Не, благодаря.
— Не, ти не искаш да бъдеш добър в този занаят — рече Фини, продължавайки прекъснатия разговор. Той тежко се облегна назад и вдиша през устата, за да ускори действието на киндина. Същият дъх бе изпуснат с доволство.
Настъпи тишина, накъсвана единствено от плисъка на вълните, облизващи корпуса на Пролетна вечер. Моряците се намираха на брега, за да попълнят запасите от прясна вода. Брашън като първи помощник трябваше да надзирава тази дейност, ала капитанът го бе извикал в каютата си. Заместникът бе отишъл там с опасението, че го очаква някакво мъмрене. Вместо това го очакваше почерпка с алкохол и киндин. Насред пладне, и то по време на дежурството му. Срамота, Брашън Трел, усмихна се горчиво той. Какво би си помислил капитан Вестрит, ако можеше да те види сега?
Брашън отново надигна чашата си.
— Искаш да се върнеш в Бингтаун, нали? — Фини наклони глава и протегна тлъстичък показалец към събеседника си. — Стига да имаше тази възможност, щеше да го сториш. Да продължиш оттам, от където си спрял. Ти там си бил нещо. Опитваш се да го отречеш, обаче ти личи. Ти не си бил роден на пристанището.
— Произходът ми е без значение, след като вече съм тук — смеешком отвърна Брашън. Киндинът продължаваше да го изпълва с лекота. След смеха му остана усмивка, повтаряща мимиката върху лицето на Фини. Брашън знаеше, че трябва да се тревожи от факта, че капитанът е отгатнал произхода му. Но пък надали ставаше дума за нещо, с което да не можеше да се оправи.
— Точно каквото възнамерявах да ти кажа сам. Виждаш ли? Ти си умен. Много хора просто не могат да приемат мястото, където се оказват. Те все се вторачват или в миналото, или в бъдещето. Но хора като нас… — Той блъсна по масата. — Хора като нас вземат с пълни шепи от онова, което имат насреща си.
— Възнамерявате да ми предложите нещо? — лукаво рискува Брашън.
— Не точно. Става дума за нещата, които сме способни да предложим един на друг. Погледни с какво се занимаваме сега. Аз разкарвам Пролетна вечер нагоре-надолу по крайбрежието. Купувам неща, продавам неща, не задавам въпроси. Пренасям читави стоки, та другите ме знаят и също разменят читави неща. Ти сам си видял, че е така.
— Наистина е така — съгласи се Брашън. Сега не беше времето да изтъква произхода на стоките, които те пренасяха. Фини търгуваше сред пиратските острови, изкупуваше най-доброто от крадените стоки и ги препродаваше на посредници в Кандило, които на свой ред ги разпределяха към други пристанища, вече законно. Друго Брашън не знаеше, а и не му трябваше да знае. Той беше заместник-капитан на борда на Пролетна вечер, понякога изпълняваше ролята и на телохранител. В замяна на това получаваше легло, където да спи, сносна заплата и адски добър киндин. В общи линии друго на човек не му трябваше.