Выбрать главу

Момчето се обърна към струпаните инструменти. Те лежаха подредени върху парче чисто платнище, редом с пациента. Никой от тях не можеше да се похвали с чисто медицинско предназначение. Ножовете, току-що наточени, бяха взети назаем от камбуза. Двата триона бяха предоставени от сандъчето на дърводелеца. Част от иглите бяха предназначени за платна и затова бяха доста едри, а други, по-дребни, бяха предоставени лично от Ета. Пак тя беше осигурила ленени и копринени бинтове. Беше нелепо, че Уинтроу ще трябва да се оправя с подобно оборудване: почти всеки от моряците на борда бе разполагал със свои собствени игли и инструменти. Ала принадлежностите на избития екипаж бяха изчезнали. Юношата бе уверен, че робите са ги оплячкосали по време на своето въстание. А фактът, че дори едничка от тези вещи не бе върната, недвусмислено изтъкваше раздразнението на бившите роби към Кенитовото намерение да задържи този кораб за себе си. Уинтроу ги разбираше, ала това с нищо не облекчаваше положението му.

Един бърз поглед към тази импровизирана сбирщина му показваше, че той е обречен на провал. Със същия успех можеше направо да използва брадва.

Той подири погледа на Ета.

— Нужни са ми по-добри инструменти — тихо настоя той. — С тези не смея да започна.

Жената бе стояла замислена.

— Иска ми се да имахме онези от Мариета — рече тя. В рамките на този неусетен момент тя изглеждаше почти невинна. Ръката ѝ се пресегна и обви една от Кенитовите къдрици около пръстите си. Стряскаща беше нежността, с която тя погледна към замаяния мъж.

— А на мен ми се иска да бяхме намерили сандъчето с лекарства — със същия тон отвърна Уинтроу. — По-рано то винаги стоеше в каютата на първия помощник. В него имаше и церове, и инструменти, които биха ни били от голяма полза. Но никой не знае къде е изчезнало то.

Погледът на Ета потъмня, а лицето ѝ се навъси.

— Никой? — студено повтори тя. — Винаги има някой, който знае нещо. Просто трябва да знаеш как да попиташ.

Тя рязко се надигна и вървешком изтегли ножа си от канията. Уинтроу веднага разпозна целта ѝ. Са’Адар и двамата му телохранители се бяха отдръпнали, ала не бяха напуснали палубата.

Със закъснение жрецът се извърна към пристъпващата жена. Презрителният му поглед преля в изумление, защото острието преряза гърдите му. С възклик той залитна назад и погледна към разреза, изникнал в окъсаната му риза. Върху косматата гръд бе останала ивица, която бързо започваше да червенее. Двамата му телохранители се взираха в Ета, стиснала ножа в готовност за нов замах. Бриг и още един пират бяха застанали до нея. За момент всички останаха неподвижни.

За Уинтроу беше очевидно, че в този момент Са’Адар преценява ситуацията си. Раната му бе много болезнена, но не застрашаваше живота му. Ако бе възнамерявала да го убие, жената вече щеше да го е сторила. Какво искаше тя тогава?

Жрецът се спря на възмущение.

— Защо? — попита той и разпери ръце, за да покаже кървавата цепка. Едновременно с този жест мъжът се поизвърна към стоящите недалеч роби. — Защо ме нападаш? Какво съм сторил, освен да предложа помощта си?

— Искам корабното сандъче с лекарства — отвърна Ета. — Веднага.

— То не е у мен! — гневно възкликна Са’Адар.

Жената се раздвижи с бързината на котка. Острието на ножа ѝ блесна, втора кървава цепнатина пресече първата. Този път Са’Адар стисна зъби и нито извика, нито отстъпи. Но Уинтроу забеляза какво усилие му струваше това.

— Тогава го намери — посъветва го тя. — Ти се хвалеше, че си организирал бунта, свалил робовладелеца. Ти крачиш сред робите и ги уверяваш, че си истинският водач, когото трябва да следват. Ако това е истина, то ти ще знаеш кои от хората ти са ограбили каютата на първия помощник. Те са взели сандъчето. Искам да ми го донесеш.

Отново настъпи тишина. Наистина ли Са’Адар и хората му си бяха разменили някакъв почти незабележим знак? Уинтроу не можеше да каже със сигурност. Възрастният жрец заговори, ала думите му звучаха някак нагласени.

— Можеше просто да ме попиташ. Аз съм смирен човек, свещенослужител на Са. За себе си аз не търся нищо, моята цел е единствено добруването на човечеството. Как изглежда това сандъче?

Погледът му попадна върху Уинтроу, устата му се изкриви в изкуствена усмивка.

Юношата запази неутрално изражение, докато отговаряше:

— Дървено. Ето толкова голямо. — Той показа с ръце. — Заключено. Върху капака му е прогорен образът на Вивачия. Вътре има лекарства, оперативни инструменти, игли и превръзки. Всеки, който го е отворил, веднага би разбрал какво е.