— Заради вълните е. — Тя леко започна да подръпва ръката му. — Трябва да вървим. На кораба.
— Уинтроу!
Този път главата на момчето се раздвижи по начин, който не можеше да бъде приписан на вълните. Разраненото му лице бе неузнаваемо.
— Кенит — пророниха подпухналите устни.
Ета реши, че този стон е зов за помощ. Но юношата си пое дъх и с ново усилие извика:
— Пази се! Мерзките…
Ципеста ръка се обви около бедрото ѝ. Ета изпищя. Разтърсена от ужас, тя се извърна с лице към противника си. Противни очи се взираха насреща ѝ сред скосена, лиса глава. Създанието се озъби и раззина челюст, достатъчно голяма за поглъщането на човешка глава.
Тя не осъзна кога Кенит е изтеглил оръжието си. Видя единствено как металът на ножа разкъсва еластичната плът. Отделеният крайник се сгърчи конвулсивно, преди да се свлече надолу по крака ѝ. Чуждият нададе възмутен рев и се вкопчи в раната си.
Пиратът невъзмутимо освободи крака ѝ и замери Чуждия със собствената му ръка.
— Не им се оставяй да те стряскат така! — кресна капитанът. — За украса ли носиш този нож, жено? Да не си забравила коя си?
Той възмутено се извърна, за да посрещне следващия си противник.
Последните му думи пробудиха нещо в нея — а може би това влияние се дължеше на допира до оръжието ѝ. Тя стисна дръжката на ножа, изтегли го от канията и гневно изкрещя към създанията, които се опитваха да я заблудят. Ета веднага замахна към един от Чуждите, разкъсвайки гумена плът. Създанието не отвърна на атаката ѝ, а се отдалечи с грациозност, каквато не бе демонстрирало на сушата.
Кенит бе приключил с Чуждия, понечил да я нападне. Други от противните същества не понечиха да се нахвърлят към тях. Не, те ги заобикаляха с намерението да обкръжат Уинтроу и лежащата змия.
— Тя е наша!
— Тя е нашата богиня!
— Няма да ви позволим да отвлечете нашия оракул!
— Откритото на Плажа на съкровищата винаги трябва да остане!
Техните думи звучаха като крясъците на жаби. Те наобиколиха змията. Някои заплашително повдигнаха късите си тризъбци. Какво възнамеряваха да правят? Да убият змията? Да я завлекат някъде?
Каквото и да бе намерението им, Уинтроу възнамеряваше да им попречи. Той се бе изправил на крака, макар това да изглеждаше невъзможно на Ета, защото тялото му беше подуто като отдавнашен труп. Сред подпухналия лик очите му почти не се виждаха. И въпреки това той успяваше да пристъпва сред вълните, за да застане между змията и нейните мъчители.
— Отдръпнете се, Мерзости! — ясно произнесе той. — Пуснете Тази, която си спомня, да изпълни съдбата си.
Гласът му бе отчетлив и в същото време звучеше странно: наизустената реплика на непознат език, чието значение е било заучено, а не осъзнато. Една от вълните едва не го повали обратно. Същата вълна обгърна туловището на змията и го повдигна, а тя се оттласна към морето. След още няколко обливания тя щеше да заплава сама.
Чуждите също осъзнаваха това, защото се стрелнаха напред, нанасящи удари във въздуха и към брега, за да я принудят да се отдръпне. Един от тях се насочи към Уинтроу. Подутата ръка на момчето се стрелна към колана и изтегли ножа. То се опита да заеме стойката, на която Ета го беше научила.
Това простичко движение я разтърси. Тя осъзна, че е застанала неподвижно, макар и с нож в ръка, и наблюдава безучастно. Нима щеше да стои и да гледа как той умира?
С внезапен писък Ета се хвърли напред, без да усеща съпротивлението на водата. Веднага щом се озова достатъчно близо, тя впи оръжието си в туловището на създанието. Жилавата, гумена плът поддаде под метала.
Този ѝ замах не успя да нарани противната твар: Чуждият, макар и невъоръжен, замахна към Уинтроу. Юношата успя да нанесе един чист удар, преди противникът му да го стисне за китката. Неочаквано момчето застина.
Ета добре познаваше ужаса, който го беше вцепенил. Тя сграбчи ножа си с две ръце и го забоде дълбоко, раздирайки. Отново нямаше кръв. Дори не личеше, че създанието чувства ударите ѝ. Жената го наръга за трети път, по-високо. Кенит изникваше край нея, за да нанесе удар към стисналата момчето ръка. Чуждият се плъзна встрани, повличайки Уинтроу със себе си.
И тогава главата на водната змия се издигна над тях. Нейните челюсти стиснаха горната половина на Чуждия, повдигнаха го над водата и презрително го изплюха встрани. Уинтроу залитна, изгубил равновесие в битката. Кенит веднага го хвана за ръката.
— Държа го… Да вървим!
— Тя трябва да избяга! Не им позволявайте да я пленят отново! Тя Помни, тя трябва да се върне при останалите!