— Просто не мога да разбера защо не изпитваш тези чувства. Това е всичко. Сигурна ли си, че просто не криеш неща от себе си? Та моят Граг е красив, очарователен, умен, грижовен и е истински джентълмен. Да не говорим, че той е потомък на Търговско семейство и след време ще наследи значимо богатство. Което, смея да твърдя, включва и един разкошен жив кораб. Какво повече би могла да искаш от един мъж?
— Той наистина е всичко това, дори повече. Още преди дни ти признах това. С нищо не бих могла да укоря Граг Тенира. Или неговия разкошен жив кораб. — Алтея се усмихна към фигурата.
— Тогава проблемът се крие в теб — безочливо изтърси фигурата. — Защо не го харесваш?
За момент Алтея замълча. Отговорът ѝ приканваше към разбирателство.
— Аз го харесвам, Офелия, макар и не по този начин. Само че в живота ми има толкова много неща, че в момента не мога да си позволя… Просто не разполагам с времето да мисля за подобни неща. Ти много добре знаеш какво ме очаква подир завръщането ми в Бингтаун. Искам да се сдобря с майка си, стига това да е възможно. И отново да потърся един друг разкошен кораб, който не излиза от мислите ми. Трябва да убедя майка да ме подкрепи в старанието ми да си върна Вивачия от Кайл. Тя го чу да се кълне в Са, че ако аз предоставя доказателство за моряшките си умения, той ще ми върне кораба. Колкото и необмислена да беше тази негова клетва, аз ще го накарам да удържи на думата си. Но зная, че борбата ще бъде изключително грозна. За тази битка аз ще се нуждая от цялото си внимание.
— Не мислиш ли, че Граг би могъл да се превърне в могъщ съюзник за подобни обстоятелства?
— Нима би било порядъчно от моя страна да окуража вниманието му, за да го използвам да си върна кораба?
Сега гласът на Алтея също поохладня. А Офелия се изсмя.
— Значи той все пак е започнал да проявява внимание към тебе. Вече започвах да се тревожа за момчето. — Тя шавна с вежди към Алтея.
Девойката я изгледа мрачно, но не можа да сдържи собствения си смях.
— Още ли ще се преструваш, че не знаеш всичко, което се случва на борда ти?
Офелия се замисли.
— Известни са ми повечето от нещата, които се случват в трюмовете и каютите. Но не всичко. — Тя замълча, а сетне попита: — Вчера в каютата му мълчанието се проточи дълго. Той да не се е опитал да те целуне?
— Не, разбира се — въздъхна Алтея. — Граг е прекалено възпитан за подобна проява.
— Да, така е. Което е жалко. — Офелия поклати глава. Сякаш забравила с кого говори, тя додаде: — Момчето се нуждае от малко повече хъс. Хубаво е да си възпитан, само че има моменти, в които един мъж трябва да се прояви като дръзновен, за да получи онова, което иска. — Тя наклони глава към Алтея. — Като например Брашън Трел.
Девойката простена. Фигурата бе изтръгнала името му преди седмица; от този момент не бе ѝ давала мира. В моментите, когато тя не се опитваше да разбере причините, поради които Алтея не проявява интерес към Граг, Офелия се стараеше да узнае колкото се може повече детайли за кратките ѝ взаимоотношения с Брашън. Алтея не искаше да мисли за него. Мислите ѝ по този въпрос бяха прекалено объркани. Колкото повече се уверяваше, че е приключила с него, толкова по-настойчиво той изникваше отново сред тях. Тя не спираше да си припомня грубиянския начин, по който Брашън се беше разделил с нея. Този му гняв бе предизвикан от едно нейно неявяване на среща, за която мъжът бе придобил неоправдани очаквания.
Брашън не заслужаваше нито миг сред мислите ѝ… Въпреки това той продължаваше да изниква в сънищата ѝ. Сред тях неговата нежна сила ѝ предоставяше убежище. Да, подобаващо за съновидения. Ала наяве, в действителност, това далеч не беше така. В неговите обятия я бе завлякла вихрушка от глупави импулси, която заплашваше да разруши живота ѝ при нови непредпазливости.
Девойката усети, че е мълчала прекалено дълго: Офелия изучаваше лицето ѝ с многозначителен вид. Алтея рязко отдели ръце от перилата и се подсмихна.
— Ще отида да посетя Граг, преди да се оттегля. Има няколко въпроса, които бих искала да изясня.
— Не се притеснявай да ги зададеш, мила — доволно измърка фигурата. — Мъжете от рода Тенира мислят дълго, преди да преминат към действие, но когато го сторят… — Тя отново повдигна вежди насреща ѝ. — На сутринта няма да си спомняш името на Трел.
— Повярвай, аз и сега правя всичко по силите си, за да го забравя.
Алтея с облекчение се отдалечи от носа. Имаше моменти, в които беше прекрасно да прекарва част от вечерта си край кораба. Фигурата носеше спомените на много поколения моряци от рода Тенира, ала най-първите и най-дълбоки нейни впечатления бяха дошли от жени. По тази причина Офелия продължаваше да гледа на живота откъм женска перспектива. Не ставаше дума за онази крехка безпомощност, която днес биваше смятана за женственост, а за самостойната увереност, отличавала първите Търговки. Съветите, отправяни от нея, често стряскаха Алтея, но и също тъй често потвърждаваха негласните мнения, които девойката бе изградила за себе си с течение на годините. Споделените от Офелия истории я бяха накарали да осъзнае, че нейните терзания не са чак толкова необикновени. А безсрамността, с която фигурата обсъждаше най-интимните ѝ проблеми, едновременно възторгваше и стряскаше младата жена. Офелия я насърчаваше да следва сърцето си, ала също така я държеше отговорна за решенията ѝ. Интересно беше да имаш подобна приятелка.