Тя осъзна, че се е притиснала към него. Рейн леко я галеше по гърба, положил главата ѝ върху гърдите си.
— Спокойно, вече всичко свърши — повтаряше той в опита си да утеши треперенето ѝ.
Допирът на силни ръце бе успокояващ, но не можеше да замени усещането за дом. Дом, с какъвто Малта вече не разполагаше. Рейн не осъзнаваше, че думите му са прекалено истинни, за да ѝ донесат утеха: всичко бе свършило, разрушено. За нея вече беше прекалено късно да прави някакъв опит или дори да ридае. Прекалено късно за каквото и да било.
Малта се раздвижи, за да го прегърне.
— Вече не искам да мисля. Или да говоря.
— Аз също. — Тези му думи тя усети по-скоро като вибрация, заради отпуснатата си върху гръдта му глава.
Малта преглътна оставащите си сълзи и въздъхна тежко. Тя понечи да избърше очи с ръкава си, но се усети в последния момент и започна да опипва за кърпичката си. Рейн ѝ подаде своята, все още влажна от неговите сълзи.
— Къде е майка ми? — уморено попита девойката, докато попиваше лицето си.
— На неофициално събрание с моята майка и неколцина съветници. Обсъждат следващите ни действия.
— Майка ми?
— Тя е Търговка, притежава това право. Освен това предложи някои великолепни идеи. Предложи да изстрелваме здрави дървени кофи с вода от Дъждовната река като оръжия срещу галерите. Щетите няма да проличават веднага, но с течение на времето корабите им ще се разпадат. А и така ще засягаме гребците им.
— Освен ако не започнат да пикаят върху палубата — промърмори тя.
Рейн неволно се засмя и я прегърна по-силно.
— Ти, Малта Вестрит, не спираш да ме изумяваш. Откъде си научила тази тайна?
— Силдин ми каза. От децата нищо не остава скрито.
— Истина е — замислено каза той. — Децата и слугите са почти невидими. Преди бунтовете голяма част от информацията ни идваше от робите на Янтар.
Тя отпусна глава върху рамото му. В този жест и в допира му тя не търсеше романтика. Вече не ѝ бяха останали сили да чувства подобни неща. Тя чувстваше единствено умора.
— Янтар? Майсторката на накити? — все пак запита Малта. — Тя пък какво общо има с робите?
— Тя е разговаряла с тях, и то често. Разбрах, че се е преобличала като робиня и е посещавала местата, където се събират останалите роби — кладенците, чешмите… В началото просто се вслушвала в клюките им, за да се информира, а с течение на времето започнала да привлича поддръжници. Тя установи връзка между тях и рода Тенира. Граг и баща му извличат голяма полза от тези информатори.
— И защо ѝ е било да се информира? — глухо рече девойката. И сама не знаеше защо продължава да се интересува. В крайна сметка всичко се свеждаше до едно: война. Хората се избиваха едни други и рушаха.
— За да научи последните вести от Джамаилия. Да разбере кои от благородниците на чия страна са или по-точно: кои от тях имат връзки с Калсид. Благодарение на наученото от нея ние сме в състояние да защитим позицията си. Нашата провинция не се вдига на бунт; онова, което правим, е в интерес на сатрапството. В столицата има благородници, които възнамеряват да свалят владетеля и да заемат мястото му. Те са го насърчили лично да посети Бингтаун, разчитайки, че там ще избухне безредие… Точно както и стана.
С колебание, доближаващо се до неохота, Рейн продължи:
— Търговецът Рестарт не е бил предател. В действителност неговата настойчивост е объркала плановете на предателите, защото сатрапът се озова в неговия дом, извън непосредственото влияние на съзаклятниците. Без Давад нападението над Бингтаун би започнало много по-рано.
— Какво значение има това? — вяло попита Малта.
— Ситуацията е сложна. На практика става дума за джамаилска гражданска война, която се провежда върху нашата територия. Някои от благородниците в столицата са склонни да отстъпят Бингтаун на Калсид в замяна на облекчени мита и по-голяма власт за себе си. Същите хора имат главна заслуга за притока заселили се в града спекуланти. С тяхна помощ ще изглежда, че Търговците се вдигат на бунт срещу сатрапството. Но в действителност това е само предлог, под който да се отърват от неумелия сатрап и да заграбят трона му за себе си, разбираш ли?