— Наистина ли така се говори за мен?
— Рейн, пошегувах се.
Малта се обърна с лице към него, ала той се отдръпна и застана пред другия прозорец.
— Удавен в спомени. Това няма как да си го измислила сама, Малта Вестрит. То е израз от Дъждовните земи. Значи това смятат те за мен?
— Това са хлапашки бръщолевения. Знаеш как децата си разказват небивалици едно на друго, как преувеличават, за…
— И как повтарят онова, което са чули от възрастните — мрачно допълни младежът.
— Аз мислех, че става дума за някакъв преносен смисъл… Наистина ли е възможно да се удавиш в спомени?
— Да — сухо отвърна Рейн. — Възможно е. Опасността е реална. Когато станеш опасен, останалите ти дават блага отрова, от нея умираш неусетно в съня си. Ако изобщо успяваш да спиш. Аз все още мога, макар и рядко. И за кратко. Но пък за сметка на това тези мигове истински отдих стават още по-ценни.
— Драцената… — тихо промълви Малта.
Рейн сепнато се обърна към нея.
— Онази от нашия сън — продължи девойката. Колко отдавна бе се случило това.
— Тя заплаши, че ще започне да преследва и тебе, но аз реших, че просто се опитва да ме разстрои.
— Тя… — Малта понечи да разкаже за мъките си, но замълча. — Тя не ми се е явявала откакто пострадах. Нито веднъж.
Другият не отговори веднага.
— Вероятно заради престоя ти в безсъзнание тя е изгубила връзката си с теб.
— Подобно нещо възможно ли е?
— Не зная. Известни са ми много малко неща за нея. С изключение на това, че никой друг не вярва в съществуването ѝ. Всички останали ме смятат за умопобъркан. — И той се засмя горчиво.
Малта протегна ръка.
— Да излезем да се разходим. Веднъж ти ми обеща, че ще ми покажеш руините.
Рейн бавно поклати глава.
— Вече нямам право да слизам там. Не и без одобрението на майка си или на брат си — обясни той с горестен глас.
— Защо? Какво те спира да ги посещаваш по всяко време?
Той се засмя.
— Моето обещание, мила. Заради теб аз се отказах от своя град. Те ми обещаха, че ако се държа настрана от мястото и го посещавам единствено с тяхно разрешение, ако се отрека от надеждите си да освободя драцената, те ще опростят оставащите задължения по изплащането на Вивачия, ще ми дадат дял от семейното богатство и ще ми позволят да те посещавам във всеки един пожелан от мен момент.
Ако не бяха сънищата, които двамата бяха споделили, Малта не би разбрала от какво се е отрекъл той заради нея. Рейн живееше заради древния град. За него нямаше нищо по-въздигнато и удовлетворяващо от разгадаването на някогашните тайни. Всичко това — самата си същина — той беше отхвърлил заради нея.
— Това означава, че живият кораб е вече изплатен — тихо продължаваше Рейн. — Не е необходимо да се омъжваш за мен. — Той не осъзнаваше, че е започнал да подръпва пръстите на ръкавиците си.
— Ами драцената? — промълви Малта.
— Тя ме мрази. Ако можеше да ме удави в спомените си, тя би го сторила. Тя се опитва да ме призове при себе си, но аз се съпротивлявам.
— Как?
Рейн въздъхна и с мрачно веселие призна:
— Като се напивам до припадък.
— Рейн… — Тя състрадателно поклати глава. Излизаше, че той се намира изцяло под властта на плененото създание. — Какво би станало, ако се омъжа за теб, по условията на някогашното споразумение? Ако кажа, че предпочитам да изплатя дълга по този начин, вместо твоето семейство да го опрощава? Това ще те освободи ли от обещанието, което си дал пред близките си?
Той бавно поклати глава.
— Не. — По жеста му пролича, че той се вглежда внимателно в нея. — А ти наистина ли би го сторила?
Тя не можеше да отговори, защото още не знаеше отговора. Рейн беше се отказал от толкова много, за да бъде с нея. Въпреки това Малта не можеше да заяви със сигурност, че го обича. Та тя знаеше много малко за него. И как така беше възможно той да се усъмнява в нея, а в същото време да прави подобни жертви? За нея това беше неразбираемо.
Тя протегна ръка към него.
— Да излезем да се разходим.
Рейн мълчаливо пое дланта ѝ и я поведе по пътеката, обвила ствола на огромното дърво. Малта се държеше здраво за него, без да поглежда надолу или назад.
— Просто не виждам каква полза имаме от задържането му. Така изглежда, че сме го отвлекли.
С тези думи стройният Дъждовен Търговец раздразнено се отпусна в стола си.
— Защото умът ти е муден, Търговецо Полск. Ползата е очевидна. Ако сатрапът е при нас, той ще може да обясни, че не сме го отвлекли, а сме предотвратили опита на спекулантите да го убият. — Тези остри думи дойдоха от седящата до него жена: Търговката Фрейе. Кефрия реши, че тези двамата са или роднини, или приятели.