— А успели ли сме да го убедим, че това е истината? Последния път, когато го чух да говори, той бе споходен от впечатлението, че е бил грабнат от гостоприемния си домакин и грубо отведен. Макар да не използва самата дума отвличане, смисълът на думите му беше тъждествен — отвърна Търговецът Полск.
— Трябва да го преместим на различно място. Очаквано е той да се чувства като затворник в сегашните си обстоятелства.
Тази препоръка дойде от Търговеца Кейвин и бе придружена с тракането на перли, красящи воала му.
— Настоящото му място е най-безопасно за него. Това всички ние потвърдихме още преди часове. Търговци, нека не се връщаме към онова, което вече сме изяснили. Вместо да обсъждаме защо и къде го държим, трябва да се съсредоточим върху следващите си стъпки — каза Яни Купрус с раздразнен и уморен глас. Кефрия ѝ съчувстваше.
Имаше моменти, в които тя се оглеждаше и не можеше да осъзнае, че животът ѝ е изчезнал. В момента Кефрия седеше в голямо кресло край внушителна маса, обградена от най-могъщите Търговци от народа на Дъждовните земи. Плановете, които биваха обсъждани тук, граничеха с измяна срещу Сатрапство Джамаилия. И въпреки това самата обстановка не ѝ се струваше странна. Объркваше я отсъствието: липсата на съпруг, син, майка, богатство и дом — всички тези неща бяха изчезнали, а с тях бе изчезнал и нейният живот. Защо тези Търговци с покрити лица изобщо я търпяха край себе си? С какво можеше да помогне тя?
Въпреки тези си мисли Кефрия заговори:
— Търговката Купрус е права. Колкото по-скоро пристъпим към действие, толкова повече животи ще спасим. Трябва да отнесем вестта до столицата, че сатрапът е невредим. В посланието си трябва да подчертаем, че го държим при себе си единствено с оглед на неговата безопасност. Освен това ми се струва разумно да отделим съобщението от останалите преговори. Ако в него споменем раздаваните на спекулантите земи или новите налози, сановниците ще приемат, че ние изискваме откуп.
— И защо да не изискаме? — обади се Търговката Лорек. Тя беше масивна жена: под нейния пестник цялата маса се разтърси. — Защо държим това глезено леке в скъпа стая, която той третира като кочина? Защо го храним и поим с най-изисканите си блюда и вина, след като той ни смята за противни и безчестни? Нека да му покажем как живеем ние! Да го топнем няколко пъти в Реката; да го оставим да поработи един месец. Да видим дали и тогава ще се отнася с подобно пренебрежение към нас. И след това да разменим живота му срещу исканията си.
Кратко мълчание последва избухването ѝ, в края на което Търговецът Кейвин се обърна към Кефрия, подминавайки думите на Лорек. Това нещо не се случваше за първи път от началото на това неформално събрание.
— Но към кого да адресираме въпросното съобщение? Серила смята, че заговорът обхваща голяма част от столичните благороднически семейства. Посланието ни само би ги разгневило. Преди да започнем да се хвалим, че сме провалили замислите им, по-добре да помислим кои са хората, стоящи зад въпросните замисли.
Търговецът Полск се раздвижи:
— Чуйте какво ще ви каже един старец с муден ум. Отървете се от него. Пратете хлапето обратно откъдето е дошло. Нека в столицата да се оправят с него. Да го убият там, ако толкова държат на това. Взаимно да се избиват, ако щат. Отпратете го и му лепнете на шията бележка, че повече нямаме намерение да се занимаваме нито с него, нито с Джамаилия. Нека да се оправяме сами, както си знаем. И като сме започнали с прочистването, да прочистим и водите си от калсидци.
Неколцина от присъстващите кимнаха, а Яни Купрус въздъхна.
— Ти засегна самото ядро на проблема, Търговецо Полск. На мнозина от нас се иска всичко да беше толкова просто. Уви, нещата не стоят така. Не можем да рискуваме война и с Калсид, и с Джамаилия. С една от страните се налага да се споразумеем. И не мисля, че който и да е от нас би избрал да води преговори с Калсид.
Но Търговецът Кейвин ожесточено поклати глава:
— Да не избързваме да се съюзяваме с когото и да било, преди да сме установили кой кого подкрепя. Трябва да знаем какво става в Джамаилия. Ще трябва да угаждаме на сатрапа и да изпратим делегация в столицата.
— Нима очакваш, че неприкосновеността им на преговарящи ще бъде зачетена? — възкликна един. Друг Търговец изсумтя:
— До столицата и обратно край пирати и калсидски наемници? Имаш ли представа колко дълго ще отнеме това пътуване? Докато пратениците се върнат, от Бингтаун няма да е останало нищо!