Може би самото име на родния ѝ град донесе това осъзнаване. А може би мислите ѝ дълго бяха разсъждавали над този проблем, неусетно и от самата нея, за да достигнат до решението? Това не беше от значение. От значение беше единствено реализацията, споходила Кефрия.
Сега тя знаеше с какво би могла да допринесе. Същата искра, с която нейните предци бяха стъпили сред Прокълнатите брегове, за да отвоюват място за себе си. С тази неотклонност те бяха надвили пустошта. Кефрия беше изгубила много, ала не беше изгубила себе си. Нито храбростта си или ума си.
Това беше достатъчно.
— Не се налага да ходим в столицата, за да узнаем това — произнесе тя. Думите ѝ бяха тихи, но пак накараха останалите да прекратят зараждащия се спор и да извърнат покритите си глави към нея. — Отговорите, от които се нуждаем, ще открием в Бингтаун. Там има предатели, които бяха готови да убият едно момче, за да заграбят още повече от земята ни и да я претопят в калсидско подобие. Търговци, не е необходимо да отиваме в Джамаилия, за да открием поддръжниците си. Достатъчно е да отидем в Бингтаун, за да разберем кои са нашите врагове — и тукашни, и в столицата.
Търговката Лорек отново удари по масата.
— И как ще стане това, Търговке Вестрит? Просто ще ги попитаме? Или намекваш да вземем пленници и да изтръгнем истината от тях?
— Не — тихо отвърна Кефрия. Тя започна да оглежда едно по едно покритите лица. Всички мълчаха напрегнато, заслушани в думите ѝ. — Аз бих могла да избягам при тях. Да ги убедя, че съм на тяхна страна. Не би ме затруднило да ги убедя. Моят съпруг е калсидец, отвлечен от пирати. Аз бях прогонена от дома си, а синът ми и дъщеря ми бяха убити при отвличането на сатрапа. Същият инцидент, отнел живота на моя близък приятел Давад Рестарт. Бих могла да спечеля доверието им и да ви съобщавам нещата, които науча.
— Прекалено е опасно — побърза да отхвърли Полск.
— Нямаш какво да им предложиш — каза Търговката Фрейе. — Те не биха те взели под закрилата си безвъзмездно, биха изискали нещо в замяна. Информация за нас или за реката. Нещо…
Кефрия се замисли за момент.
— Бележка от сатрапа, написана от самия него, в която той съобщава, че е жив, и моли за помощ благородниците си. Бих могла да предложа да го предам.
— Това не би помогнало — поклати глава Фрейе.
И Кефрия неочаквано разбра.
— Живият кораб — изрече тя. — Бих могла да им предложа сделка. Да ги помоля да спасят семейния жив кораб и съпруга ми. В замяна аз ще ги доведа с Вивачия по Дъждовната река, за да могат да ви нападнат и да си върнат сатрапа.
— Това е по-вероятно — неохотно се съгласи Яни Купрус. — Те биха те заподозрели, ако просто изникнеш с предложението за предателство. Но ако се явиш като отчаяна молителка, готова да обещае всичко, те не биха се усъмнили в мотивите ти.
Полск изсумтя.
— Пак личи, че историята е съшита с бели конци. Ами ако някой е разговарял с майка ти? И как така ще си се натъкнала на подобна бележка от сатрапа? Всички знаят, че Малта е едва ли не годеница на Рейн. Никой не би повярвал на подобна внезапна промяна.
— Вярвам, че майка ми е избягала от града в същия ден, в който напуснах и аз. Освен това след бала аз не разговарях с никого — всички просто изчезнахме. Бих могла да кажа, че сме били отвлечени заедно със сатрапа, че децата ми са умрели от раните си, а аз съм останала затворена с него. По време на пленничеството аз съм придобила доверието му, той ми е дал бележка, аз съм успяла да избягам, но вместо да му помагам съм решила да го предам, защото виня него за смъртта на близките си.
Кефрия замълча, пресушила изобретателността си. Какво я беше прихванало? Измамата ѝ наистина беше очевадна — и последният глупак можеше да прозре това. Останалите Търговци щяха да я разубедят. Пък и самата тя знаеше, че не е способна да го стори. Сестра ѝ би се справила, дори дъщеря ѝ притежаваше нужния дързък дух. Ала Кефрия бе стеснителна и наивна жена, която не познаваше света. Тя не би могла да заблуди никого.
Търговката се почувства засрамена, че си е позволила да губи времето на домакините си. Та те се бяха събрали да обсъждат сериозни неща, а тя ги занимаваше с небивалиците си.
Търговецът Полск съедини пръстите си в пирамида.
— Така да бъде. Но аз ще настоя Търговката Вестрит да помисли в рамките на една нощ, преди окончателно да пристъпи към плана си. Тя е преживяла много. Децата ѝ ще останат в безопасност, но самата тя би се изложила на голям риск.
— Кендри отплава утре. Ще успее ли за толкова време тя да се подготви? — настоя Търговката Лорек.