Пред каютата на Граг тя се поколеба и поспря, за да приглади дрехите и косата си. С голямо облекчение се бе отървала от дегизировката, под която бе работила на борда на Жътвар. На този кораб моряците познаваха истинското ѝ име. Тук Алтея Вестрит трябваше да защитава честта на рода си. Затова, макар да се обличаше практично, в дебел вълнен плат, панталоните ѝ по-скоро приличаха на пола с цепка. Косата си бе пристегнала в опашка, но без да я сплита. Привързаната блуза, внимателно подпъхната в панталоните, носеше едва забележима бродерия.
Тя осъзна, че изпитва приятно очакване заради предстоящата среща с Граг. Харесваше ѝ да разговаря с него. Между двамата съществуваше определено напрежение, което също ѝ харесваше. Граг я намираше за привлекателна; уменията ѝ не го стряскаха, а привличаха. Това беше ново и ласкаещо изживяване за Алтея. Искаше ѝ се да беше сигурна, че това е всичко, което изпитва. Въпреки случилото се с Брашън — въпреки факта, че бе прекарала години от живота си край мъже — в някои отношения тя бе много неопитна. Не беше сигурна дали Граг я привлича, или реакцията ѝ е породена от вниманието, което той ѝ отделяше. Не, това беше обикновен, безобиден флирт. Какво повече би могло да се зароди между двама непознати, срещнати от случайността?
Алтея пое дъх и почука.
— Влез — разреши гласът на Граг.
Той бе приседнал върху леглото, омотал лице в бинтове. Във въздуха се носеше миризмата на пресен чесън. При вида ѝ сините очи я приветстваха с проблясък. Докато девойката затваряше вратата след себе си, Граг размота превръзките и с облекчение ги свали. Косата му остана по момчешки разрошена.
— Как е зъбоболът? — широко се усмихна Алтея.
— Удобен. — Той се протегна, разкърши рамене и с подчертано разтеглено движение се отпусна на леглото. — Вече не си спомням последния път, в който съм имал време за почивка.
С тези думи Граг изпружи крака и ги сключи при глезените.
— И не ти е скучно?
— Не. Скуката е нещо непознато за моряка. Ние винаги си намираме начини да си запълваме времето.
От леглото си той издърпа умело сплетено въжено чердже. Конопените нишки се съчетаваха в красиви мотиви. Трудно можеше да повярва човек, че подобна сложност е дело на мазолестите му пръсти.
Алтея докосна ръба и проследи част от рисунъка.
— Великолепно е. Баща ми обичаше да обвива с нишки празни бутилки. Украсяваше ги с цветя, снежинки… Винаги ми обещаваше, че ще научи и мен, ала така и не намираше време.
Старото усещане за празнота, което тя смяташе, че вече е преодоляла, отново нахлу. Младата жена рязко се извърна и се загледа в стената.
За момент Граг замълча.
— Бих могъл да те науча, ако искаш — тихо предложи той.
— Благодаря ти, но няма да е същото.
Алтея се изненада от остротата в гласа си. Тя поклати глава, засрамена от сълзите, заплашващи да прелеят над клепачите. Надяваше се, че Граг не ги е видял; те я караха да изглежда уязвима. Тенира и синът му бяха сторили толкова много за нея. Тя не искаше да я виждат като слаба ѝ нуждаеща се, а като силна личност, способна да преодолява всякакви обстоятелства.
Затова тя бавно си пое дъх и изправи рамене.
— Понякога той ми липсва толкова много… Има една част от мен, която отказва да приеме смъртта му, отказва да приеме, че аз никога вече няма да го видя.
— Алтея… Зная, че този въпрос не е особено уместен, но не преставам да се чудя. Защо?
— Защо той ми е отнел кораба, на чийто борд съм прекарала толкова години, за да го завещае на сестра ми? — Тя погледна към Граг, който кимна. Алтея сви рамене. — Той така и не ми каза. Най-близкото до основание бе молбата му да съм се грижела за сестра си и нейните деца. Понякога си казвам, че той е искал да ми каже, че знае, че мога да се грижа за себе си и че не се страхува за мен. Това е в добрите дни. А в лошите си мисля, че той е загатвал себичност от моя страна; боял се е, че аз ще задържа Вивачия изцяло за себе си и няма да обръщам внимание на близките си.