Малта повтори повика си, също останал без ответ. Протегнала ръце пред себе си, тя тръгна напред.
Оказа се, че в мрака са се притаили стълби: при падането си момичето можа да определи, че те са широки и ниски. Въпреки това то не се изправи, а продължи пълзешком. Дори и след напускането на стълбището Малта не се надигна веднага.
— Простете? — провикна се тя. Ехото поде гласа ѝ. Това затрупано помещение явно бе огромно.
Ръцете ѝ неочаквано напипаха ствола на огромно повалено дърво.
Здравей, Малта Вестрит, каза драцената. Ето че най-сетне двете с теб се срещаме. Момент, за който знаех, че ще настъпи.
— Не говори така за брат си! — кипна Яни Купрус. Едновременно с това тя стовари гергефа си на масичката.
Бендир въздъхна:
— Просто ти предавам какво казват хората. Това не са мои думи. Ако някой избере да го отрови, това няма да съм аз. — И той направи опит да се усмихне.
Яни притисна ръка към гърдите си.
— Не говори за това дори на шега. Велика богиньо, защо не нарязахме онзи ствол преди Рейн да се върне?
— Той възнамеряваше да остане в Бингтаун няколко седмици, а не една нощ. Смятах, че имам време. Този дънер е по-голям и по-твърд от всички досега. А когато пристигнаха вестите за случващото се в града…
— Зная, зная. — Майка му махна с ръка. — Къде е той сега?
— На същото място, където прекарва всяка вечер. Пие в стаята си. И си говори сам. За драцената и Малта. И как щял да се самоубие.
— Какво? — Яни Купрус се втренчи в него. Думите му току-що бяха разрушили и последното ѝ късче спокойствие.
— Това дочула Гени пред вратата и затова дотърча да ми каже. Той не спира да повтаря как тя щяла да го накара сам да отнеме живота си. И как Малта също щяла да умре — неохотно додаде той.
— Малта? Още ли е сърдит на Малта? Мислех, че двамата вече са се сдобрили. Нали днес…
Гласът ѝ колебливо заглъхна. Но Бендир не пропусна да подхване темата.
— Да, аз също чух, като всички останали в града. Рейн бил в спалнята ѝ и я държал на ръце. С оглед на неотдавнашното му поведение подобен скандал дори може да се сметне за приятен.
— В последно време и двамата преживяха много. Рейн очакваше, че тя ще умре, и винеше себе си. Нормално е да остава вкопчен в нея.
Дори самата Яни знаеше, че това е слабо оправдание. Дали Кефрия бе научила за станалото? И ако да, дали това щеше да промени намеренията ѝ? Защо Рейн трябваше да се държи тъй странно точно в този момент? Сякаш отсъстваха други тревоги…
— Определено би било по-добре да беше вкопчен в нея и сега, вместо да се мята из стаята си — студено отбеляза Бендир.
Яни Купрус се надигна рязко.
— Това не може да продължава повече така. Щом е пиян, излишно е да се опитваме да го вразумим, но бихме могли да му вземем бутилката и да го накараме да си легне. Утре ще поискам от него да си промени поведението. А ти би било добре да му намериш някаква занимавка.
Очите на Бендир светнаха.
— Бих искал да го изпратя обратно в града. Риво е намерил нов твърд участък и смята, че това може да е покривът на неизследвана сграда. Бих искал да изпратя Рейн там.
— Това не ми се струва разумно. Той не бива да се приближава до града.
— Това е единственото, в което го бива… — поде Бендир, но прехапа език заради погледа, който му хвърли Яни. Той тръгна напред, последван от майка си.
Още на два моста разстояние от стаята на Рейн те започнаха да чуват заваления му глас. А когато до нея оставаше само един етаж, всяка негова дума се долавяше ясно. Беше по-лошо, отколкото тя се бе опасявала. И сърцето ѝ се сви.
Не за първи път тя чуваше подобни думи. Нима ѝ беше съдено да изгуби и сина си по същия начин, по който бе изгубила и съпруга си? Нима лудостта щеше да ѝ отнеме и Рейн? Наистина ли ще бъдеш тъй несправедлива към мен, Богиньо?
Гласът на Рейн започна да долита под формата на крясъци. Бендир се затича, а Яни забърза подире му.
Вратата на стаята сама се отвори пред тях. На фона на златистата светлина синът ѝ изникна, вкопчен в рамката на вратата. Веднага се виждаше, че той не може да се държи на крака.
— Малта! — изрева той. — Малта, недей!
Рейн залитна напред в опита си да сграбчи въженото перило — неуспешен опит.
Бендировото рамо го блъсна в гърдите. По-възрастният изблъска пияния си брат обратно в стаята и го повали на земята. Рейн се мяташе върху пода, ограничил съпротивата си до немощно размахвани крайници. След няколко мига и тези му движения затихнаха — той бе припаднал заради изпитото.