Тя отново отметна глава.
В този момент Алтея зърна образа си, отразен в огледалото му за бръснене. За една частица от мига ѝ се стори, че от стъклото я наблюдава баща ѝ. Тя имаше неговите тъмни коси и очи, но не и ръста му — тя бе дребна като майка си. И въпреки това приликата бе силна, в решителността на брадичката и в начина, по който веждите ѝ се смръщваха при тревога.
— Майка ми каза, че идеята е била нейна, че тя го била убедила. Тя смятала, че наследството трябва да бъде запазено цялостно, живият кораб да остане заедно с имотите, за да може приходите им да се поддържат взаимно и да изплатят задълженията ни.
Младата жена потри челото си.
— Това ми изглежда разумно. С решението си да не търгува по Реката татко ни обрече на много по-малки приходи. Стоките, които той донасяше от южните острови, бяха екзотични, ала пак не можеха да се сравняват с вълшебните стоки от Дъждовните земи. И дългът ни все още е голям. Освен това той е обвързан с имотите. Ако не успеем да го погасим, има опасност да изгубим и земите, и кораба.
— А ти също си заложница на този дълг — тихо отбеляза Граг. Той беше част от Търговски род, който притежаваше жив кораб, и отлично познаваше обичайните условия на подобно споразумение. Живите кораби бяха редки и страшно скъпи. Те изискваха три поколения, за да се съживят; още повече поколения бяха необходими за изплащането на един подобен съд. Единствено Дъждовните Търговци познаваха източника на магическия дървен материал, от който се изработваха фигурите и корпусите на тези кораби. Необичайният материал им позволяваше да плават по иначе разрушителната Дъждовна река и да участват в търговията с вълшебни стоки. Тези им качества оправдаваха чутовната инвестиция. — Кръв или злато изплащат дълга — додаде младежът.
Алтея бавно кимна. Странно; още от времето, когато бе смятана за жена, тя бе запозната с условията на това споразумение, но по някаква причина така и не бе усещала, че тези условия засягат и нея. Баща ѝ бе притежавал удивителен нюх на прекупвач; в дома им никога не бяха липсвали пари за погасяване на вноските. А сега Кайл, един чужд на семейството им човек, се разполагаше с живия кораб и семейните финанси — кой можеше да каже по какъв начин щяха да се развиват нещата? По време на последния им разговор — по време на последния им спор — той бе изтърсил, че е неин дълг да се омъжи по сметка и да престане да обременява близките си. Може би точно това бе намеквал той: че ако Алтея доброволно си избере съпруг от Дъждовните земи, дълговете на семейството ще намалеят.
Още от съвсем малка тя непрекъснато бе чувала напомняния за важността на семейната чест. Един Търговец винаги плащаше дълговете си и държеше на думата си. Каквито и да бяха вътрешните им неразбирателства, при външна заплаха Търговците се обединяваха. Тези връзки на родство и дълг включваха Търговците, които бяха избрали да останат в първоначалното поселище, в Дъждовните земи. Разстояние и време ги деляха, ала Дъждовните Търговци все още бяха свързани с Търговците от Бингтаун. Договорите с тях биваха спазвани, дългът към семейството биваше почитан.
Алтея почувства нов прилив на решителност. Ако Кайл се провалеше като глава на семейството, тя щеше да се окаже длъжна да се яви в отговор на някогашното споразумение. Плодовитостта беше единственото богатство, с което народът на Дъждовните земи не можеше да се похвали. От нея щеше да се очаква да заживее сред тамошните Търговци, да сключи брак с един от тях и да му роди деца. Това бяха обещали нейните предци преди десетилетия. За нея би било немислимо да се отметне от дълга си. И въпреки това беше немислимо и да се окаже принудена да го стори заради злобата или некадърността на Кайл.
— Добре ли си, Алтея?
Думите на Граг сепнаха размисъла ѝ. Тя осъзна, че е вперила празен поглед в една от стените. Девойката тръсна глава и се обърна към другия.
— Аз дойдох да ти поискам съвет. Имам известни проблеми с един от моряците. Не съм сигурна, че става дума за нещо лично.
Притеснението върху лицето на Граг се задълбочи.
— За кого става въпрос?
— За Феф. — Алтея поклати глава в престорено раздразнение. — Той ту се отзовава на нарежданията ми, ту остава да стои насреща ми и да се хили глупаво. Не съм сигурна дали той ми се подиграва, или…