Тя пое по клона, който отвеждаше до стаята на Малта. Пътьом Кефрия кимна на жената, изникнала на прага на едно от съседните помещения — цялото лице на въпросната, шията и брадичката бяха покрити с образувания. Това беше Тиламон, по-голямата сестра на Рейн.
— Здравата ни разтърси — каза Кефрия, за да отметне нуждата от учтивост.
— Дано няма пострадали. Миналия месец два моста се скъсаха при едно подобно земетресение — отбеляза усмихнатата Тиламон.
— Бога ми — отвърна Кефрия и забърза към стаята на дъщеря си.
Никой не отговори на почукването ѝ.
— Малта, аз съм — обяви тя и влезе. Видът на празното легло прогони облекчението, донесено от преодоляването на проклетите висящи мостове. — Малта?
Във втрещеността си тя пристъпи напред и отметна одеялото, сякаш очакваше да открие детето си под него. И се обърна обратно към вратата.
— Малта? — подвикна Кефрия.
Сестрата на Рейн все още стоеше на прага.
— Лечителката да е отвеждала Малта някъде? — обърна се към нея Кефрия.
Тиламон поклати глава.
— Странно — продължи майката, като полагаше усилия да не се страхува. — Нея я няма, а още не се е възстановила достатъчно, за да излиза на разходки посред нощ. Тя обича да спи до късно, дори когато е здрава.
Другата жена наклони глава встрани.
— Вчера тя се разхождаше с Рейни — заяви тя. За момент на лицето ѝ изникна усмивка. — Чух, че двамата са се сдобрили.
— Но това не обяснява защо… Да. Разбирам. — Кефрия замлъкна.
— Не, не исках да прозвучи така. Рейни никога не би… той не е такъв — заекна Тиламон. — Най-добре да събудя мама — довърши тя.
Тук ставаше нещо. Нещо, за което Кефрия също трябваше да научи.
— Най-добре да дойда с теб — със свито сърце изрече гостенката.
Наложи им се дълго да тропат по вратата, преди Яни Купрус най-сетне да изникне по халат на прага. Тя имаше тъй изтерзан и притеснен вид, че за момент Кефрия изпита съжаление. Ала тревогата за собственото ѝ дете беше по-силна от състраданието.
Затова Кефрия погледна възрастната жена в очите и каза:
— Малта не е в стаята си. Имаш ли представа къде би могла да е?
Пробягалият по лицето на Яни страх потвърди опасенията ѝ.
Възрастната Търговка се обърна към дъщеря си.
— Тиламон, върви да си лягаш. Тази работа засяга само двете ни с Кефрия Вестрит.
— Но, мамо… — поде младата жена. Погледът, който ѝ хвърли Яни Купрус, секна възраженията ѝ. Тиламон поклати глава, но въпреки това се отдалечи.
Очите на Яни отново се спряха върху Кефрия. Притеснението караше бръчиците на Дъждовната Търговка да изпъкват върху белязаното ѝ лице. Тя наистина не изглеждаше добре.
— Има вероятност да е с Рейн. Вечерта той… бе връхлетян от пристъп на тревога за нея. Не е изключено да е отишъл при нея… Това не е типично за него, но пък в последно време той не е на себе си. — Купрус въздъхна. — Ела.
Тя бързо закрачи напред, без да си прави труда да се преоблича или да си сложи воал. Дори и тласканата от гняв и страх Кефрия изоставаше от нея.
Близо до стаята на Рейн Кефрия бе споходена от колебание. Щом Малта и Рейн се бяха сдобрили, имаше вероятност… Искаше ѝ се да спре и да премисли нещата на спокойствие.
— Яни — поде тя. Точно в този момент другата жена посягаше към вратата. Яни Купрус не почука, както очакваше Кефрия, а просто бутна вратата.
От вътрешността лъхна тежката миризма на бренди и пот. Яни направи крачка встрани, позволявайки на спътничката си да погледне на свой ред. Рейн лежеше по корем върху леглото си, отпуснал ръка встрани. Той дишаше хрипливо и тежко, със съня на изтощен. И беше сам.
Притиснала показалец към устните си, Яни тихо затвори вратата. Кефрия отложи извинението си за момента, в който двете се отдалечат достатъчно.
— Толкова ми е неудобно, задето… — заговори тя, но другата жена я прекъсна с изтерзана усмивка:
— И двете знаем, че тепърва ще имаме основания да се тревожим с тези двамата. Рейн се докосна до тази пламенност късно… От пристигането си Малта се държи хладно с него, но аз не мисля, че тази хладина е пуснала корени в сърцето ѝ. Колкото по-бързо двамата се разберат, толкова по-лесно ще бъде за всички ни.
Кефрия кимна уморено, благодарна за разбирането, проявено от другата майка.
— Но тогава къде може да е тя? Прекалено е слаба, за да излиза сама.