Малта провлачи крак обратно до струпаните гребни лодки и започна да ги оглежда. Седалките на най-горната бяха пукнати; по стърчащите трески тя разпозна материала: кедър. Баща ѝ го наричаше дърво на вечността.
Тя се зае да отмества най-горната лодка, за да провери състоянието на останалите.
— Рейн… Рейн, събуди се. Имаме нужда от помощта ти…
Той обърна гръб на нежния глас и разбуждащия го допир.
— Остави ме — простена той и опипом придърпа възглавницата над главата си. И се зачуди защо си е легнал с все дрехи и обуща.
Бендир, човек на действието, безцеремонно сграбчи по-малкия си брат за глезените и го издърпа от леглото. Още преди съприкосновението си с пода Рейн се беше разсънил. И разгневил.
— Бендир! — укори го майка им. А по-големият отвърна невъзмутимо:
— Сега не е време за любезности. Той трябваше да е станал още при първия звън на камбаната. Мъката и махмурлукът никога не са били оправдания.
Братовите думи прогониха останките от сънливостта и наченките на гнева.
— Камбаната? Срутване ли има?
— Затрупан е половината град — лаконично отвърна Бендир. — Явно ти дори не си усетил двете земетресения, които имаше през нощта. Всички вече са организирани, но пак ще е нужно време… Никой не познава града по-добре от теб. Трябваш ни.
— А Малта? Малта добре ли е? — неспокойно попита Рейн. Той си спомняше, че тя бе влязла в залата с драцената…
— Остави я Малта! — тросна се брат му. — Ако толкова искаш да се тревожиш за някого, тревожи се за сатрапа и неговата съветничка: двамата са затрупани долу. Ако изобщо са още живи… Какво ще се окаже: водим го в града си, за да го защитим, а вместо това той намира тук смъртта си…
Рейн се изправи на крака. Поне нямаше да му се налага да се преоблича, дори обуването на ботуши му беше спестено.
— Да вървим. Снощи сте довели обратно Малта, нали? — попита той, докато отмяташе къдрици от лицето си. Естествено, това му питане представляваше единствено формалност. Брат му и майка му нямаше да изглеждат толкова спокойни, ако Малта също беше затрупана сред разкопките.
— Това беше някакъв твой пиянски сън — тросна се Бендир.
Отправилият се към вратата Рейн застина.
— Не — възрази той. — Не беше. Тя слезе в града, в нашата зала. Вече ви казах. Спомням си, че ви казах. Спомням си, че ви помолих да я доведете обратно. Не сте ли я довели?
— Тя не е под земята, а лежи в стаята си — подбели очи брат му.
Но майка им бе пребледняла. Тя вкопчи трепереща ръка в рамката на вратата.
— Призори майка ѝ дойде при мен, защото Малта не била в леглото си. Кефрия беше решила, че… — тя поклати глава. — Че дъщеря ѝ може да е при Рейн. Двете с нея надникнахме в стаята ти, но Малта, естествено, я нямаше тук… Тогава зазвъня камбаната…
Гласът на Яни заглъхна. Трябваше ѝ миг, за да се овладее и да продължи, вече по-решително.
— Но как е могла Малта да слезе до стария град, още по-малко да се спусне в него? Та тя почти не е ставала от леглото си. А дори и да се е възстановила, няма как да се ориентира в подземията.
— Има. Силдин — промърмори Рейн. — Малкият ѝ брат. Той непрекъснато се размотава с Уайли Крейн. Са ми е свидетел, най-малко двадесет пъти съм гонил Уайли от подземията… Не се съмнявам, че той не би пропуснал да се вживее в ролята на водач. Къде е Силдин?
— Не зная — с мъка призна майка му.
Бендир грубо се намеси в разговора им:
— Рейн, в града има затрупани хора. Сатрапът и неговата съветничка. И работниците на семейство Винтали. Те тъкмо бяха започнали да разкопават зала край помещението с пеперудените стенописи. Най-малко още две семейства извършват разкопки през нощта. За тези хора знаем, че със сигурност са долу и се нуждаят от помощ. Сега не е времето да се тревожим за вероятности. Трябва да съсредоточим усилията си над знайното.
— Аз със сигурност зная, че Малта е долу — натърти Рейн. — Зная и точно къде: в нашата зала, залата с Коронования петел. Казах ви това още снощи. Най-напред ще спася нея.
— Нямаш право! — кресна Бендир, но майка им се намеси:
— Не спорете. Рейн, ела и започни да копаеш. Главният проход отвежда както към нашата зала, така и към покоите, в които настанихме сатрапа. Достатъчно е да обединим усилия.
Рейн изгледа брат си с разочарованието на предаден:
— Ако ме беше послушал снощи…
— А ти да беше трезвен — отвърна Бендир и първи напусна стаята. Яни и Рейн забързаха подире му.