Ала и самият той не бе могъл да придаде увереност на лъжите си. В погледа му Кефрия бе разчела истината и бе изтръпнала. И Рейн бе побързал да потъне в града. Без да обещава, че ще ѝ върне децата живи. Вече я беше излъгал веднъж.
Младежът напредваше уверено из града, въпреки неотдавнашните срутвания. Той познаваше особеностите на затрупаните коридори и зали не по-зле от собственото си тяло. Още в началото Рейн попречи на копачите да се заемат с един безнадежден проход и вместо това ги насочи към коридор, който те действително прочистиха бързо. Бендир искаше от него да обхожда различните отряди и да ги напътства, но по-малкият брат бе отказал категорично.
— Аз ще работя с онези, които разчистват път към залата с Коронования петел. Щом намерим Малта, ще работя където ми наредиш. Но не и преди това.
Зараждащия се между тях сблъсък предотврати майка им, напомнила на Бендир, че сатрапът също се намира във въпросната посока. В крайна сметка по-големият брат отстъпи, а Рейн събра екипировката си и се отправи на път. В раницата си той носеше вода, тебешир, връв, свещи и прахан, а на колана му се поклащаха инструменти. Фенер не му беше нужен — за разлика от останалите, той се ориентираше в града и без него.
И сега, докато напредваше по коридора, той чертаеше диря точно над ивицата джидзин. Градът наистина умираше, щом осветителната ивица вече отказваше да сияе. Може би целостта ѝ бе прекъсната на прекалено много места… Може би Рейн завинаги бе изгубил възможността да разгадае тайните на този светещ при допир материал.
Той достигна покоите, в които бе настанен сатрапът. Това беше една от най-красивите стаи в целия град, а сатрапът и неговата съветничка я бяха превърнали в кочина. Беше видно, че Косго е лишен от всякаква представа как да се грижи за себе си. Нуждата от прислуга Рейн разбираше — та нали и неговото семейство имаше слуги, които готвеха, чистеха и шиеха. Но да очакваш от някой паж да ти нахлузва обущата? Да разчиташ на специален слуга да ти сресва косата? Що за човек се нуждаеше от подобна помощ?
Изпод вратата се процеждаше вода. Рейн напразно се опита да я отвори: някаква непосилна тежест притискаше откъм вътрешността. Най-вероятно стена от кал…
Младият мъж започна да блъска по вратата и да крещи — без отговор.
Трудно му беше да изпита състрадание към починалите: защото си спомняше изражението на владетеля, с което той бе танцувал с Малта. Дори самият спомен се оказа достатъчен, за да напрегне мускулите му в гняв. Не, калната вълна бе отнела живота на сатрапа далеч по-бързо и милостиво, отколкото би го сторил самият Рейн.
Върху вратата той остави знак, който указваше, че според него вътре няма оцелели. Нека работниците се съсредоточат върху спасяването на оцелелите, изваждането на телата щеше да почака.
Десетина крачки по-надолу той се препъна в нещо. Рейн се надигна с ругатня, но веднага се обърна, защото бе осъзнал, че се е спънал в тяло — дребно и още топло. Живо.
— Малта! — с пробуждаща се надежда промълви той.
— Не… Силдин съм — отвърна треперещ гласец.
Рейн придърпа треперещото момче към себе си и го настани в скута си. Хлапакът беше измръзнал.
— Къде е Малта? Някъде наблизо ли е? — попита той, започнал да масажира ръцете и краката на детето.
— Не зная. — Зъбите на Силдин тракаха; той продължаваше да трепери. — Тя продължи навътре. А мен ме беше страх. После имаше земетресение. Понеже тя се забави, аз тръгнах обратно. — Той се опита да се вгледа в тъмното. — Ти си Рейн, нали?
Постепенно Рейн успя да сглоби цялата история. За да окуражи момчето, той му даде вода и запали свещ. В проблясващата светлина на пламъка Силдин приличаше на дребен, посивял старец: лицето му бе покрито с прах, дрехите му също бяха натежали.
Хлапакът не можа да си спомни точните места, из които бе търсил. Само можа да каже, че не успял да намери сестра си, колкото и да се лутал. А Рейн мислено проклинаше и Уайли, задето бе показал на новия си приятел как да се промъква в града, и себе си, задето не се е погрижил за обезопасяването на изоставените тунели.
Две неща от Силдиновия разказ го стреснаха особено. За начало, по думите на братчето излизаше, че Малта е слязла тук с ясното намерение да намери драцената. Защо? А когато момчето спомена за чутата от нея музика, Рейн трябваше да прехапе устната си. Как така това бе възможно? Та Малта бе родом от Бингтаун. Дори сред родените тук онези, които бяха способни да долавят музиката, бяха малцина. И на всички тях не се разрешаваше да слизат в затрупания град. Именно по тази причина Рейн не бе споделил пред близките си, че той също долавя мелодиите.